Лекарства по аптеките няма. По телевизията чух министъра като успокояваше, че няма проблем с наличието на лекарства и вярвах, до момента в който се сблъсках с грозната реалност. Фармацевти ми казват, че складовете са празни. Фраксипарин и Клексан няма. Купих последните 6 инжекции. Обикаляла съм всички аптеки.
Това заяви пред ФрогНюз Христина Минчева от Ямбол. Това е поредният сигнал за проблем с недостиг на лекарства, въпреки че на държавно ниво се обяснява, че такъв няма.
ФрогНюз припомня, че за проблем с медикаментите сигнализира още преди месеци председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Асена Сербезова. Прокуратурата обаче възприе това като всяване на паника в телевизионен ефир и повдигна съответните обвинения. По-късно се оказа, че сигналът не е бил никак напразно.
Ето какво разказа и Христина Минчева пред екипа ни:
Как установихте, че има проблем с медикаментите?
Сблъскахме се с COVID-19 семейно. Мъжът ми получи усложнения и разви тромбоза. Фраксипарин и Клексан се използват като антитромботични лекарства. Те се предписват и на бременни. Такива медикаменти обаче няма.
В Ямбол купих последните шест инжекции. Всички твърдят, че положението е сериозно. Хора в системата ми казват, че са продължили да изнасят тези лекарства. Не знам кой. Това държавата да не защити интереса си, да не го внесе...
Държавата обаче увери, че в аптеките има достатъчно количества. Лекуващият Ви лекар какво предписа?
Лекарят изписа рецерта. От там нанатък положението е "търси и се спасявай". Хапчета има, но когато си спешен случай рискът да получиш усложнения е огромен. Нужно е инжекция, за да се овладее.
По телевизията чух министъра като успокояваше, че няма проблем с наличието на лекарства и вярвах, до момента в който се сблъсках с грозната реалност.
За проблем с лекарствата сигнализира преди месеци председателят на Българския фармацевтичен съюз. Тогава обаче прокуратурата повдигна обвинения за всяване на паника, а държавата сякаш не реагира...
Това не е паника, а отчаяние. Като липсва това лекарство, бременните как ще се оправят? За мен става дума за пълно безхаберие. Не знам защо държавата не реагира. Винаги съм си мислила че става въпрос за некадърност. В момента си мисля, че е съвсем целенасочено. Умът ми не побира как може да не се погрижиш за собственото си население. Става дума за хора в трудоспособна възраст - 35-40 години. Вече няколко мои познати починаха. Кой ще работи?
Интервю на Джесика Вълчева
