Българите подкрепят края на строгите мерки на 21 декември и не са убедени, че строгите мерки въобще вършат работа, въпреки че в началото ги подкрепиха. Затова и няма съществени мнозинства нито в подкрепа на дистанционното обучение, нито дори вече на самата здравна система. Двама от всеки петима са готови да се ваксинират – делът не е малък на фона на обичайното ниво на ваксиниране у нас.
Това са изводите от експресен телефонен сондаж с 800 интервюта, проведен в периода 7-9 декември. Сондажите дават повод за бързи хипотези в хода на кризата.
Сериозно мнозинство от 59,3% одобрява заявения от Бойко Борисов край на ограничителните мерки на 21 декември. 21,8% са против, а останалите не могат да преценят. Това явно е свързано и с липсата на сериозна убеденост, че на този етап на дифузно разпространение строгите мерки въобще работят. 47,8% приемат, че само маски, дистанция и хигиена биха били достатъчни. 39,2% приемат становището, че твърдите мерки реално работят. Останалите се колебаят. Трябва да се напомни, че преди няколко седмици българското общество по-скоро подкрепи новите по-твърди мерки. Конкретните впечатления на обществото обаче явно накланят везните в друга посока.
Хората явно не са съвсем убедени, че дистанционното обучение трябва да продължи. 42,1% от запитаните приемат, че то е неефективно и следва да се прекрати. 41,7% мислят обратното, а 16,2% се колебаят.
Всичко това се дължи на факта, че обществото не е наясно кой точно разказ за вируса е достоверен – дали строгият или либералният. 38,5%, например, смятат, че каквито и мерки да се взимат, повечето хора трябва да преминат през Ковид-19 и тогава ще свърши пандемията. 31,1% обаче приемат обратното гледище, а цели 30,4% не могат да преценят.
Какво е отношението към един от възможните изходи от кризата – ваксините? 41,3% смятат да се ваксинират, когато е възможно. 46,7% не възнамеряват. Останалите се колебаят. Съотношението е сходно с онова, което беше регистрирано преди седмици. Делът от 41% не е малък на фона на обичайните няколко процента ваксиниращи се у нас. Освен това, вече не са малко и преболедувалите. Вероятно влияние оказват и хаотичните сведения и интерпретации, зловредни кампании и т.н.
Противоречивите медицински обяснения, които могат да се чуят в медиите, като цяло правят така, че 36,7% имат доверие на лекарите у нас, но 35,2% нямат. Останалите не могат да преценят. Това означава, че първоначалното пълно упование на обществото в труда на няколко професионални гилдии в кризата сега донякъде е ерозирало. Тази ерозия е закономерна с времето. А и в първите седмици на заразата имаше всъщност екстремно високи стойности – най-вече заради страха – и те и бездруго няма как да се запазят. Освен това, в отговорите си сега за лекарите хората вплитат и част от отношението си към здравната системата въобще. Това допринася за допълнителна потенциална имиджова щета.
Показателно за естествените процеси на ерозия е и отношението към дейността на властите въобще в тази криза. Както беше споменато и предишни съобщения, в началото на кризата ситуационното одобрение обхващаше мнозинството, а сега е оценката е в обратна посока и започва да прилича повече на общополитическата оценка за правителството.
Всичко споменато води до това, че българите честно признават, че едва ли ще спазват изолация в предстоящите празници. 74,4% възнамеряват да се видят с близки и приятели, а изолация ще пазят 18,2%. Има и известен дял колебаещи се.
CATI (Computer Assisted Telephone Interviewing); национална извадка (800 ефективни интервюта) за населението на възраст 18+ г. 07-09.12.2020 г. 1% се равнява на около 55 хил. души. Абсолютна максимална грешка ±3.3 при 50% дялове.
