Предварителни обещания не би трябвало да се дават. Политическото говорене трябва да отстъпи на професионалното. При доста ниски показатели в началото наложихме доста строги мерки. Решихме, че сме победили вируса. После влязохме в един процес на политизиране на пандемията. Виждаме, че другите се затварят, като отидем в Брюксел. Не бива да гледаме с окото на предстоящите избори, защото това може да изиграе лоша шега.
Това заяви пред bTV д-р Мими Виткова.
Изказването й идва на фона на позицията на премиера Бойко Борисов, който в рамките на дни смени настроението спрямо развитието на пандемията у нас и мерките срещу разпространението на COVID-19. ФрогНюз припомня, че Борисов даде обещание на 21 декември цялата държава да бъде отворена, а часове по-късно здравният министър посочи, че за подобни решения е рано да се говори. От дни наред експерти и здравни лица повтарят, че това би навредило на постигнатия до момента напредък, а през месец януари обстановката у нас ще се влоши драстично, ако ограниченията паднат.
Междувременно пък след посещение в Брюксел самият премиер посочи, че никой в Европа не говори за отхлабване на мерките и загатна, че е възможно ограниченията да продължат да действат.
"Видяхме през тези месеци различни начини за управление на кризата в целия свят. Българската версия е малко по-сложна за разбиране. При доста ниски показатели в началото наложихме доста строги мерки. Решихме, че сме победили вируса. После влязохме в един процес на политизиране на пандемията. Виждаме, че другите се затварят, като отидем в Брюксел. Не бива да гледаме с окото на предстоящите избори, защото това може да изиграе лоша шега", посочи Виткова.
"Предварителни обещания не би трябвало да се дават. Те трябва да следват резултатите. След като виждаме, че позакъсняхме с мерките - виждате с колко висока смъртност сме в Европа, по-добре е държавата да намери средства да подпомогне бизнесите, отколкото да отворим вратата. Всички прогнози сочат, че януари няма да ни донесе добри резултати, ако се отвори “прозорецът", допълни още тя.
По думите й редно е политическото говорене да отстъпи на професионалното, а изпреварващите мерки за графиците за ваксиниране се правят, преди да е поднесена информация на хората. Според лекарят това не е най-добрият вариант да се постигне висок резултат за броя на желаещите да се ваксинират. Тя даде като пример и ниския процент сред лекарите, заявили намерението си за имунизация.
"Няма друг изход, освен ваксината. Смущаваме начина, по който стартираме периода на имунизацията. Има доста неизвестни. Липсва медицинска, професионална информация. Наблюдава се бързане, което невинаги е обяснено правилно на населението. Изтича доста информация относно финансовите резултати за производителите - след като това се заявява публично, нали е ясно, че обикновения гражданин ще си задава въпроси?", коментира още Виткова.
Тя очерта и задълбочилите се или по-скоро изпъкнали проблеми в здравната ни система - Нямат кадри, нямат техника, нямат финансови средства тези лечебни заведения.
"Епидемията ни показа, че здравната система не е класически пазар. Тя е елемент от националната сигурност на една страна. Натоварихме именно обществените лечебни заведения, голяма част от които не можаха да се справят с тази патология. Системата е недобре съоръжена, проблем с кадрите има. Всички останали страни обърнаха сериозно внимание на здравната система. У нас тези очевадни проблеми не чуваме как да ги решим. Това е, което ме тревожи", посочи Виткова.
По думите й проблемът не е с времето за извършване на реформи, защото епидемията може да продължи още година.
"Ще позволим бедна България да готви кадри за богата Западна Европа. Каква е причината младите да напускат? Или професионалният път е несигурен у нас, или заплатите са ниски. Можем без особени революционни промени да укрепим общественото здравеопазване. Не може да оставим всяко лечебно заведение да е самостоятелно търговско дружество", категорична бе д-р Виткова.
По въпроса с цената на лечението на COVID-19 тя посочи:
"Тестването е принудително ползване на тези услуги. Именно тук е въпросът къде е държавата, за да допусне вносната цена да е 18-20 лева, а до клиента да струва 120-150 лева. Допуснахме маса болници да си направят паралелна фирма. Всичко съгласно закона да е наред. Никой не регистрира цените на тези медицински изделия. Те се утаяват. Ако държавата я няма като контрол на този квазипазар, потърпевши ще са пациентите".
