”Предприемат се много рискови стъпки в навечерието на изборите и това вероятно няма да остане без последици”. Това каза доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика, преподавател в СУ „Свети Климент Охридски“.
"Сред тях е идеята за въвеждане на семейно подоходно облагане, което няма смисъл да се прави преди преброяването догодина, защото не се знае колко са семействата в България, обясни експертът. Много рисково е високото ниво на минимална работна заплата, което в някои области е довело до изкуствена безработица сред относително бедните хора и ромите", каза още доц. Станчев пред "Фокус".
"Следващата година ще бъде много трудна за бюджета, и не само за него. Случващото се тази година е доста странно. В някои отрасли годината е много силна, в други не е така. Спадът в икономиката се запазва относително дълбок. Само поради карантина вероятно ще се окаже, че за година е загубен доход, който е почти 1% от БВП. Правителственото изчисление, че спадът ще бъде около 2,4 % или под 3% вероятно няма да бъде оправдано. Това ще бъде проблем за макрорамката на бюджета за следващата година", посочи икономистът.
Доц. Станчев очаква ревизия на бюджета след изборите, тъй като е трудно да се планира в подобни условия, но политическият риск е изключително голям. "Обикновено в предизборни години рискът е изчислен на около 300 млн. лева средно на предизборна година. Сега обаче има пандемия и спад в икономиката, който съвпада с пандемията, но не е само заради нея. Онова, което засилва политическия риск е изчерпването на потенциала. Примерно за последните 10 години ръстът на доходите се забавя, ръстът на икономиката се забавя, подобряването на конкурентната позиция, изчислена през производителността, е с 30% по-ниска като скорост, отколкото за предишни години, ръстът на БВП е два пъти по-нисък, отколкото да речем за десетте години преди 2009-та", каза още експертът.
