Няколко думи, не с отчаяние и не с омраза. Изглежда самоизяждането е по-желано от съединението. Егоизмът, конспирациите и самолюбието остават единствено значими. От Цицерон до Иван Хаджийски ще бъдем обречени на вечното самовато разединение. Изглежда смисълът от протеста е да остане като част от спомените за някакво единство.
Струва ми се, че нямам силите да бъда посредник в нищетата на преклонения разум. Бих желал да бъдем Истанбул или Будапеща, но вероятно е да останем същите, от Освобождението до днес. Мълчаливото ни съучастие в делата на една престъпна власт и съвършенството на нашите идейни различия ще оставим като мрачно дарение на поколението след нас. Османското наследство ще пазим тайно в душите ни, ще бъдем революционери при подходящ спасител.
С оглед на последните събития. Очаквам ясни съвместни действия срещу превзелата ни шайка и управляващи мутри. Декларация за съдействие за честни избори и ясни, обединени намерения. В последствие правителство насочено в срещу днешната мафия. Да, нужен е компромис, тежък е, боли. Живеещите в миналото трябва да предпочетат бъдещото.
И всички извънпарламентарни фракции, партии и коалиции, трябва да направят болезнения жест за обединение. Алтернатива няма.
Преговорите са ежедневни, резултатът е очакван.
„Съединението прави силата „ – да бъде прочетено от всички честолюбиви и претенциозни заявители на победата.
В случай, че обединението е невъзможно /до 23.12./, възнамерявам да прекратя моето политическо и гражданско съучастие.
Каквото можах, направих.
Проф. Велислав Минеков от "Отровното трио", Фейсбук
