На тези които ме познават и на тези които не ме познават искам да кажа: Хора, колеги, бивши военнослужещи, приятели - твърд човек съм, но тази година получих толкоз удари по здравето ми, че в един момент на човек чак му писва. Така стана и с мен и психиката ми - направо превъртях, както предполагам покрай тая епидемия и много от вас. Това обаче се случи не от моя слабост или страх, не са силно развити такива качества у мен, а от БЕЗСИЛИЕ.
Ето какво се случи: Ковидът ме беше свалил и бях много зле. Обадих се на 112. След няколко часа дойде "бърза" помощ. Получих следното обяснение: "Зле сте, но няма места в нито една болница".
И да не се намери място, никъде в София?
Обадих се на спешния център на нашата болница - ВМА :"Ор. полковник съм, болен съм и от Ковид и от... едновременно, зле съм, моля ви да ме приемете. Отговор:
"Няма място".
Аз отново: "Господине, моля ви бивш командир на полк съм и т.н. и т.н."
Той : "Не, няма място идете в друга болница". За мен това означаваше - мри си, няма място. Повярвайте ми това беше един от най гадните и отчайващи моменти в живота ми.
Безсилен си, изоставен си, живял си, дал си на държавата. Да не си дал. Това е, точка! И въпреки всичко щях да се примиря, щом няма места, значи няма и нямаше да ме заболи, ако по същото време не излязоха съобщения, че там, в моята и вашата колеги болница, са приети и то веднага, артистчета, клакьори на властта, Ал Йо, даже хора без осигуровки и нямащи нищо общо с Армията, но подплатени, предполагам, с други, по ценни от една военна кариера качества. Побеснях!
Това рекламираната грижа за военните пенсионери, това заслуги към Род , Родина, пфу - балон!
И на кой да се жалваме? На СОЗР, на властта, която всеки ден раздува, че всичко е супер??? По-скоро арменският поп би свършил работа...
Да не се разпростирам повече. Само ще ви кажа: на тия, които ни унижавате и подхвърляте - аз ви зная кои сте. Направихте голяма грешка. Докато Господ ме държи жив на този свят, ще отдам сили да се боря това да не се случва на мои колеги и приятели бивши военнослужещи и техните семейства. И нищо, че ме топи химията , жална ви майка! Ще помисля каква да бъде формата, но се хвърлям в боя. Който е готов на същото - насреща съм. Да доживеем до 01. 01 .2021 г. и започвам .
Извинявам се за грубо написаното, но е от сърце.
Полковник от резерва Петър Ненков
