Чуха се много и различни коментари по повод видео обръщението на турския президент Ердоган към 10-та Национална конференция на ДПС. Но вече цяла седмица в тях на заден план остават две особено важни неща: ярката подкрепа на турския президент за премиера Борисов и премълчаването името на Доган. Не се коментира и участието на турските тайни служби, макар да е известно, че Ердоган не прави нищо, без преди това то е проиграно именно с шпионската централа на Анкара.
Има и трети пункт, който е с голяма важност за българското общество и държава. Делян Пеевски не участва в конференцията, защото не бил член на движението, но Карадайъ в участието си в „Панорама“ дни след това, ме отреди историческа роля за държавата.
Турция е силна икономика и има огромна армия – факт. Но Турция е с включен „портокал с часовников механизъм“, защото тези, които бяха репресирани заради удобния на Ердоган преврат, жадуват реванш и един ден ще го получат. Освен това страната е в международна изолация. Икономиката й е зависима от страни като Германия, Франция, САЩ, Русия, Китай, Япония, ЕС и пр. Повечето от тях не харесват режима в Анкара и няма да се поколебаят да подкрепят наказателни санкции, ако Ердоган прекали с ролята си на диктатор. А той го прави и доказателство е присъствието му преди дни на парада на победата в Азербайджан, което опъна нервите на държави като Франция, НАТО и ЕС. Агресивното поведение на Анкара към Гърция и Кипър също носи негативи на Ердоган. Да не говорим за Турски поток и купените от Русия С-400, което издразни САЩ толкова, че обявиха наказателни санкции за Анкара и най-големият й търговец на оръжие и военна техника. Войната, която води Ердоган в Сирия също увеличава и втвърдява противниците му. Нападките на Ердоган срещу Израел в ООН неотдавна го поставят в още по-деликатно положение. От друга страна напъните на президента на Турция да лидерства в мюсюлманския свят дразни много от арабските страни и той не се ползва с тяхната подкрепа.
Всички тези проблеми се допълват от едно истинско главоболие – троен спад на курса на турската лира спрямо долара от септември насам. Държавният резерв на страната за 11 месеца се е сринал от 74 млрд долара на 43 млрд долара. Това е сериозна крачка към финансова катастрофа, прогнозират експерти.
Ердоган спешно се нуждае от демонстрация на сила и влияние. Най-лесно е го изиграе в България. У нас има партия, олицетворяваща българските турци и премиер, който неведнъж е играл по свирката на Анкара. Бившият учител Ердоган умело съчета педагогическия похват да похвали дънгалака тройкаджия и да вдъхне кураж на електората на ДПС, че стои зад него.
Турският президент каза: „Въпреки че не успяхме да откликнем на поканата (за присъствие), сърцата ни са с вас. Пожелавам успех на конференцията, която да бъде повод за благото на сънародниците ни в България. Пожелавам успех на всички мои братя и сестри и най-вече на председателя на партията, които ще бъдат избрани на длъжност в края на конференцията по волята на делегатите”.
Ердоган заля с шербет и Бойко Борисов: „С лидерството на скъпия ми приятел премиера Бойко Борисов България с решимост се бори с коронавируса“, - заяви той.
От което разбираме: Българските турци са ми нужни за моите планове да реализирам мюсюлманската ос на Балканите – от Албания, през Косово, Босна и Херцеговина, Северна Македония и България. Освен това не само Русия има Троянски кон в ЕС в лицето на България, аз също го ползвам. Като жест на признателност от страна на Борисов Ердоган очаква той да се опълчи на американците и да положи докрай на наша земя тръбите с руски газ. Горчив, отровен шербет подава Ердоган на Борисов...
В същото време Ердоган не спомена нито веднъж Ахмед Доган. За лидер на движението бе преизбран Мустафа Карадайъ, който в скоро време ще пие кафе в Анкара, където ще получи инструкции.
Почетният председател на ДПС имаше свое обръщение към конференцията, но то остана в сянката на Ердоган и турското разузнаване (МИТ), защото именно то предоставя данни и анализ на Ердоган, за да гради той своите планове, в случая спрямо България. Доган и досега не е бил любимец на Анкара, тепърва няма да стане. Близостта му с Москва, за каквато се говори отдавна, не е нужна на Ердоган, защото турският президент си има свое приятелство и интереси с Владимир Путин. Но Доган е наясно с работата и задачите на тайните служби, затова със сигурност е разчел правилно знаците от Ердоган. Затова е увеличил охраната си двойно, твърдят запознати. За всеки случай.
Борисов пък се сдоби с голяма черна точка, защото точно Ердоган и точно в такъв момент да те нарече„скъпия ми приятел“, е кофти атестация пред останалия свят - не че досега е бил блестящ.... Ако Борисов си вярва, че е страхотен играч и може да шмекерува с „големите“ – жестоко се е заблудил.
Поздравлението на Ердоган трява да се възприема като знак за бъдещи проблеми и опасности за страната ни. Както онези японски уреди предупреждават за земетресение. Турската дипломация е с традиции в пласиране на комплименти и подаръци, но зад нея винаги са безмилостните интереси на управлението в страната. Подценяването може да ни коства ужасно много. Кърджалийско и част от Делиормана та чак до Варна отдавна влизат в плановете на турския президент за възраждане на Османската империя.
Къде е Пеевски в цялата уйдурма? Зает е да усвои туй, що са се договорили с ортака му Борисов. Не остава много време до края на мандата, затова въобще не пука за конференцията и салтанатите на Ердоган, Доган и Карадайъ. Трябват много и свежи пари.
Борисов обаче има по-големи грижи: да си гарантира свободата, ако загуби изборите, както се очертава. Той знае, че за да спаси себе си, Пеевски ще го поръча на Иван Гешев веднага след вота. Арест и шумно дело ще отвлече вниманието от кражбите на все още младия олигарх. Дали обаче Доган няма да изненада неприятно и двамата? Изгонването на поредния руски дипломат-офицер от София очевидно е ядосало Москва, която този път отвърна с доста остър тон. С нейна подкрепа почетният лидер може да разплаче доста хора, които в момента се изживяват като недосегаеми.
А може и да се случат неща, каквито никой не е очаквал.
Тодор Данаилов
П.П. Забележете: нито един български политик не повдигна въпроса, откъде накъде чужд президент ще дава подкрепа и съвети на политическа партия в България. Представете си, ако Путин направи нещо подобно към БСП?