”Кризата е време за реформи, тя е възможност за промяна“, заяви председателят на БСП по Дарик радио в предаването “Годината на Дарик“.
Освен думата „криза“ с всичките й измерения, с която може лаконично да се опише отминаващата година, се оказва, че се е сбъднала миналогодишната прогноза на лидера на българските социалисти, когато Нинова предрече, че думата на 2020 г. ще бъде „смелост“.
„Прогнозата ми се оправда. Фактите го показват - протестите през изминаващата година също са смелост. Хората се отърсиха от страховете си, от апатията и проявиха смелост да излязат с лицата си и да заявят ясна позиция. Но има и другото – липса на смелост например на управлението да поеме отговорността за кризата и прехвърлянето й постоянно на други“, отбеляза Нинова.
Тя посочи конкретно: „Виждам поне четири кризи в резултат на Ковид-19, които се насложиха, тоест трябва да се действа в четири посоки. Първата, разбира се е здравната, втората е икономическата, третата е социалната и четвъртата и много опасна, която влияе на другите три – това е кризата на доверието“.
Лидерът на БСП направи анализ на единия аспект на сегашната ситуация: „Здравната криза аргументирам с факта, че вече сме на първо място по смъртност. Различното, което трябваше да направим, е още лятото след първата вълна да се задейства Националния план за действие при пандемия. Там много ясно е разписано кой каква отговорност поема, в рамките на какви срокове, какво трябва да се направи, координация, субординация между органите, кога ще се затваря, кога ще се отваря. Тоест бихме създали един ред предварително проигран, подготвен, и когато ни връхлетя втората вълна, с такъв ред щяхме да се справим. В резултат на този единен национален план трябваше заповедите, които се издават да са ясни, последователни и категорични, не да се променят на ден по три пъти в зависимост от това кой как реагира, кой какъв протест прави и т.н. Може много да се говори, но ние бихме поставили въпроса за реформа в здравната система. Тук казвам, че липсата на смелост у управляващите също пролича. Чух това, което каза здравния министър и анализирах, че някои неща съвпадат с това, което говорим от години. Според мен периодът беше добър и е добър за реформа. Регионализацията на здравеопазването е наша стара идея, но при нас тя и доразвита, не само с една болница в региона, а с доболничното лечение, със спешна помощ. Тази регионализация да обхваща всички форми в здравеопазването – с денонощните аптеки и т.н., защото в момента има цели региони без аптеки. Той даде само единия елемент, а ние смятаме, че трябва да има по-голям обхват“.
Нинова разви тезите на БСП по отношение на реформите в здравеопазването и изрази учудване от мнението на бивш председател на партията: „Другото, което е време да се прави, и то в криза, болниците да не са търговски дружества. Бихме намалили ДДС на лекарствата на 9%. Ако Сергей Станишев беше прочел “Визия за България“, щеше да знае как бихме го направили и алтернативните бюджети, както и да види алтернативните бюджети, които няколко години предлагаме. Нашето предложение е следното: тези болници, които искат да останат търговски дружества, частни болници, нека да бъдат такива. Ние сме свободна държава с равнопоставеност между държавната и частната собственост, така че нека си останат такива. Другите обаче, държавни и общински стават лечебни заведения, а не да правят търговия със здравето на хората. Тези, които са нетърговски дружества, ползват парите от НЗОК от вноските на всички българи, които сме си ги направили. Тези пари отиват само за тези болници, които не са търговски дружества, а и не правят търговия. Другите да имат свободен избор, това са частни интереси, вложили са си парите. Да си направят здравни осигурителни фондове, плащане кеш като отидеш да те обслужат, свободна воля в свободна държава. Но държавния ресурс и парите на хората отиват в онези държавни общински, които не са търговски дружества. Ето така ще стане“.
Според Корнелия Нинова: „Догодина е годината на професионалистите в икономиката и финансите“.
Тя обоснова прогнозата си с необходимостта от превалираща експертност с това, че през 2021 г. икономическата криза ще е много страшна и посочи официални данни в подкрепа: „Второто тримесечие имаме спад в БВП с 8.5%, третото с 5%, четвъртото се очертава и то с около 4%. Много е стряскаща прогнозата в доклада на БНБ, която допуска дори спад до 13% - това е песимистичният вариант“.
Позовавайки се на тези експертни оценки, Нинова посочи недвусмислено, че трябва да се слушат професионалистите: „Категорично смятам, че догодина, въпросът със здравната криза вероятно малко ще отшуми – с ваксинирането, с карантината, която се налага, затова големият въпрос ще е икономиката и възстановяването на България. Затова грешките, които направиха дотук, некомпетентното и хаотично управление на правителството на Борисов трябва да бъде спешно коригирано“.
Нинова отново повтори заключението си, че мерките, които бяха предложиха дотук, е видно от всички, че не работят.
„Това не го казвам аз или ние, защото сме само опозиция и трябва да критикуваме. Това го казват онези икономически субекти, за които са ориентирани мерките. Г-н Радев достатъчно категорично каза, че тези мерки са “бутафорни“, те не стигат до реалния бизнес, до тези, които произвеждат икономика. Г-н Велев на Асоциацията на работодателите дори ги нарече „глупави“. Условията, които се поставят пред фирмите да изпълнят, за да получат финансова помощ са невъзможни. И те предпочитат да освободят хората, да ги изпратят на Бюрото по труда, откъдето пък НОИ се задъхва. То е верига, комплект – като правиш едно, то се отразява на друго място“.
Решението за излизане на българите от тази спирала председателят на БСП формулира ясно: “Простичко е - да им се даде възможност на хората като се отложи плащането на данъци и осигуровки, прави го цяла Европа. И нашите фирми го казват: “Това ще ни помогне реално“, а не 24 лева, не мярката 60/40, която е съпътствана с проверка на НАП за десет години назад. Те им извиват ръцете и фирмите просто не искат да ги вземат тези пари, защото условията и бюрокрацията, с която ги заливат, е невъзможна. Тоест данъчни облекчения или както правят други европейски държави – покриване на поне 20% от оборота спрямо предходната година. Европа проигра тези мерки и вижте, че в последното тримесечие и Германия, и Франция бележат ръст в БВП както и в икономиката, защото те помогнат реално на бизнеса. А това, което прави нашето правителство е проформа, само на думи, а не дава ефект социалната криза“.
„Отново според доклади на БНБ всеки месец, откакто е започнала кризата, България произвежда по 26 милионери на месец. В същото време най-малките депозити от по 1000 лева, които са масови за българина, се стопяват. Увеличава се ножицата бедни-богати, нараства броят на хората, които са на прага на бедността. Следователно мерките, които правителството предлага не работят. Опитвам се да ги оценя отстрани с обективните резултати. По резултатите от мерките можем да кажем дали са ефективни. Щом това се случва като резултат, следователно тези мерки не са ефективни“, категорична е Нинова.
Тя отново постави въпроса за хората, останали извън обхвата на мерките: „Близо 200 000 самоосигуряващи се лица са оставени на произвола на съдбата без никаква помощ. 50 лева на пенсионери до март няма как да вдигнат стандарта на живот и да компенсират бедността, най-много при пенсионерите са хората, които живеят на този праг. Какво щяхме ние да направим, защото не е достатъчно само да ги критикуваме. Само ние предлагаме конкретни решения и то от години в социалната сфера – преизчисляване на всички пенсии, с нов коефициент на средноосигурителния доход. Това ще осигури реално и трайно пенсиите“.
„Нова данъчна политика – кризата е време за реформи, тя е възможност за промяна. Тя само показа недостатъците и дава възможност на смели хора да направят смели стъпки. Може да не са популярни, но ще спасят и България и ще покажат грижа за хората. Данъчна реформа – отмяна на плоския данък и въвеждане на прогресивно облагане. Трето – семейно подоходно облагане. Една от групите, които най-много пострадаха от кризата, са семействата с деца. Наложи им се да си останат от работа, за да стоят вкъщи и да си гледат децата докато са в онлайн обучение. Не получиха сериозна помощ. Семейното подоходно облагане е възможност през данъците в едно младо семейство с деца да оставиш повече пари. Като им намалиш задължението да плащат данък на дете с по 500 рева. Това е нашето предложение за семейно подоходно облагане. И още – бихме осигурили безплатни лекарства на деца до 14 години, безплатни учебници до 12 клас. Целият този пакет от 204 предложения, които внесохме в парламента, щеше да струва 800 милиона лева, а при управляващите е 1 милиард и 200, тоест предлагаме реални и дългосрочни мерки, които ще решат проблемите в няколко години напред, при това с по-малък финансов ресурс. Смятам, че това е държавническа политика“, подчерта Нинова.
Според нея кризата на доверието е големият проблем на здравната криза в България. „Правителството не буди доверие, поради което невярвайки му, част от хората не искат да носят маски, не искат да се ваксинират. Понякога проблемът не е в мерките - дали краткосрочно или дългосрочно ще затворим, проблемът е в доверието. Не им вярват. Тоест за да се реши проблемът и в бъдеще с ваксините, трябва се възстанови доверието. Това правителството няма как да го възстанови, то е на финала си. Доверието ще се възстанови с парламентарните избори, с нов кредит на ново управление, и за нас най-важно е да гледаме напред, след края на Борисов какво правим, в здравеопазване, в образование, в икономика, в социална политика, демографска политика. Това е вече перспективното за България. Ясно е че той си отива, всички го критикуват, но кажете болниците ще бъдат ли търговски дружества, какво ще правим с онлайн обучението, как ще въвеждаме високи технологии, изкуствен интелект навсякъде вече чука на вратата, при нас не се говори за това, с водната криза какво правим. Ето това липсва в момента – реални предложения за решения на проблемите с грижа за хората. Претендирам, че ние от БСП отдавна предлагаме такива. Водната криза също има поне няколко елемента“.
Председателят на БСП изложи решения на проблемите във водния сектор: „По времето на ГЕРБ се нарязаха и предадоха на скрап напоителни системи –това е голям удар по ВиК сектора и по българското земеделие. Първа стъпка и първа задача – възстановяват се напоителните системи с държавни пари и стават държавна собственост. Второ – язовирите. Създадоха специално държавно предприятие, което да се грижи за тях – 500 милиона и онзи ден Държавната агенция по метрология обявява, че нито един още не е ремонтиран и че има близо 700 опасни язовира. Оценката е провал и пари наляти в нищото. Ние поискахме в Народното събрание одит на предприятието, което трябваше да се погрижи за ремонта на язовирите и как са изхарчени тези 500 милиона. Какво смятам, че там трябва д се направи – ще се ремонтират вероятно язовирите, но въпросът е за собствеността и контрола, защото ние смятаме, че водата е национално богатство и че трябва да бъде изключителна държавна грижа. Какво като се ремонтира язовира на един концесионер, на когото му е дадена дългосрочна концесия. Той отглежда вътре риба, не изпълнява изискванията за поддържане на язовира и при първите по-големи валежи примерно този язовир къса стената и залива Мизия. Собствеността и контрол. Даването на концесия на язовири крие лобистки интереси, частни интереси, кражби и корупция. Следователно трябва там да пипнем. Освен да се ремонтират язовирите, върху концесионирането да се постави пълен контрол, тези концесионери, които вече са взели язовирите и не изпълняват условията да им - се прекратят договорите. Третото е водопреносната мрежа в градовете, пречиствателните станции. Нали са създадени ВиК хординг с 1 милиард капитал – нищо дотук не се случва от създаването на това държавно дружество. В алтернативния ни бюджет предложихме средства, които да се вложат във възстановяване на водопреносната мрежа и изграждане на пречиствателни станции. Изобщо ВиК секторът в нашата програма и в нашето виждане как трябва да се управлява държавата е изключителен приоритет заедно с още няколко национални инфраструктури – железници, плажове, ВиК сектори, енергийната инфраструктура. Това трябва да бъде държавна грижа, с държавна политика, а не просто концесиониране, продажба, безконтролност. Цената на водата също е много важен елемент от ВиК политиката. Тя се вдига няколко пъти за обикновените хора уж за инвестиции, но те не са направени. В Шумен се губи около 80% от водата. Ти имаш едно изключително национално богатство, което просто се лее по улиците“, критикува Нинова.
Тя посочи и някои други рискове и зададе въпрос: „Кризата доведе до риск за финансовата стабилност и много финансисти говорят за влизане във финансова спирала, в рецесия, увеличава се и дългът. Нека да има реални измерители като резултат. Имаме такава криза поради тези резултати. След влизането ни в чакалнята на еврозоната какво се подобри във финансовата стъпка или икономическия растеж?“
Лидерът на българските социалисти оментира и чувствителната тема с геополитически характер: „Според нас имаме национална единна позиция по въпроса със Северна Македония – защита на българския национален интерес. Но имаме различни нюанси в анализа на ситуацията, защото правителството пропусна години да проведе едни добросъседски преговори, да стабилизира изпълнението на договора за добросъседство. Ние като партия и като парламентарна група подкрепихме договора в парламента, той беше приет почти единодушно. Направихме всички стъпки за разширяването на ЕС към Балканите. Уви, те пропуснаха времето, изненадаха всички ни с тази криза, изненадаха и Европа. Онзи ден имахме среща са европейските посланици и те бяха изненадани от това развитие. Правителството не си свърши работата. От емблема на българското председателство, това беше приоритет, Борисов беше обединителят на Балканите, това се превърна в провала на България във външната политика, най-вече пред европейските партньори“.
Корнелия Нинова очерта активностите на БСП и тяхната перспектива: „Поне от четири години работя в няколко посоки. Първо, категорично показахме, че сме опозиция на този модел на управление: отказахме да влезем в коалиция с ГЕРБ в началото на мандата, отказахме пост, включително председател на парламента за мен, отказахме задкулисни колаборации и всякакви предложение. Второ, през цялото време държахме опозиционна линия. Да, сега опозиционния фронт се разшири, много е лесно, когато виждаш края на едно управление да излезеш напред и да ставаш опозиционер, трудното беше първите години, когато всичкият бой беше само върху БСП. Благодарна съм на всички колеги, които издържахме на този натиск. Другият елемент на готовност на едно управление, което излиза напред е алтернативата. Готовност с ясен план за управление, БСП сме готови с него“.
По отношение на нечии действия в партията Нинова коментира така: „И напускането на колегите, и случаят с кмета в Перник, са принципни въпроси. Когато си избран за депутат или за кмет, с една програма, когато зад теб са застанали хора с едни убеждения, е най-нормално като те изберат да изпълняваш тази програма и да следваш тези хора с тези убеждения. Да вземем Перник – грижата за българската духовност, култура, театри, музика и художници винаги и била една от основните политики на БСП за много години. Тя е последователна и твърда. Не приемаме дори в тази криза някой да закрива институции, които са над стогодишни. Да, има проблеми в театъра – ами извикай директора, разговаряйте, или смени ръководството, но не посягай да закриваш културна институция. Нашата реакция е предизвикана от реакцията на много представители на културата, които ни попитаха дали е партийна линия да закриваме културни институции и да наричаме културните дейци “заплатаджии“, както ги нарече Станислав - не. Това е принципен въпрос. Културата и духовността са грижа на БСП. Що се отнася до колегите, които напуснаха парламентарната група, въпросът е много принципен. Когато си избран с програма и линия, ти трябва да ги следваш. Част от тези колеги бяха кандидати за председател на партията. Получиха по 100 гласа по един най-демократичен начин на избор. Не могат да се примирят, че не са станали председатели, но това означава ли, че трябва да изневериш на програмата, с която си избран. Тук през цялото време прозира личен интерес и егоцентризъм. Искам БСП да бъде изчистена от задкулисие и от безпринципни договорки за личен интерес, това ми е битка от четири години. И в прекия избор за председател вие избирате посока на движение на БСП. Ще се изчистваме ли от задкулисието и този модел или ще си останем в него. Част от напускането е и част от това изчистване“, потвърди в ефира на Дарик Корнелия Нинова.
Във връзка с коментарите около предстоящите парламентарни избори и датата на провеждането им, тя посочи: „Ние заявихме своята позиция. 28 март е приемлива дата за нас, периодът на двата месеца са приемливи, каквото и да реши президентът, ние ще се готвим, вече я започнахме тази подготовка, имаме я и от преди. Тези избори ще бъдат различни – няма да можем да правим традиционната кампания за среща с хората, която за БСП е голяма сила. Няма да можем да постигнем активността, която ни се иска, а ниската активност е проблем за България. При ниска активност партиите в парламента имат ниска легитимност“.
Корнелия Нинова, помолена да коментира и предстоящите догодина президентски избори, заяви: „Това, което Румен Радев обеща като кандидат за президент, го следва сега като президент. Когато президентът реши и обяви решението си дали ще се кандидатира отново, ще говорим дали ще го подкрепим. Ние в момента сме съсредоточени в парламентарните избори. След тях ще говорим и за президентските“.
Според Корнелия Нинова думата, която кратко ще описва идната 2021 година ще бъде “възстановяване“.
