НАРОДЕН ГЛАС


Сълза за Кербала! 17 години от кървавия Стефановден

26 9495 27.12.2020
Сълза за Кербала! 17 години от кървавия Стефановден

Точно преди 17 години, на днешния Стефановден, кола бомба помете българската база ”Индия” в иракския град Кербала. Загинаха петима български военнослужещи - Георги Качорин, Иван Инджов, Антон Петров, Свилен Киров и Николай Саръев. Десетки бяха ранени. Нашите воини бяха в състава на коалиционните сили за омиротворяване на размирната страна. В армейската история този ден влезе като Кървавия Стефановден.


Бях в Кербала десетина дни след трагедията.

 

Помня оклюмалите физиономии на повечето от момчетата, но и настръхналите дула на командосите от специалните сили.


.

Помня, че един от ефрейторите бе изписал на каската си имената на загиналите и заканата: "Ще отмъстим за вас!".

 

Помня, че много от началниците се скриха зад гърба на командира подполковник Петко Маринов и дори един от тях сега е генерал на висока позиция с претенции за още по-висока.

 

Помня разрушената до основи призрачна база "Индия", защитена в пъти по-малко от другата база "Кило".

 

Помня как втората база после бе укрепена като бункер с чували от пясък. Как до тоалетната навън се отиваше с прибежки и припълзявания с мисълта да останеш жив.

 

Помня, че снимките на старшина Мариан Колев, минути след трагедията, видяха бял свят дълго след това.

 

Помня тягостната обстановка в Централния военен клуб, където бяха изложени ковчезите на загиналите и плача на майките!


Помня, че отец Саръев анатемоса началниците, които не се бяха свършили работата и племенникът му плати с живота си за това.


Помня, че се води разследване по случая, което не стигна доникъде.

 

Помня, че бе направен малък паметник на петимата в Кербала, но дали още го има не ми е известно.


Не знам дали загиналите в Кербала петима мъже са герои. Но знам, че те изпълниха своя войнишки дълг така, както се искаше от тях. Те свършиха войнишката си работа, за политиците историята си каза и ще си каже думата.

 

Знам, че майките никога няма да простят на началниците смъртта на децата си. "Нека Господ им прости, аз не мога", изрече една от тях години по-късно.

 

Знам, че детето на Качорин , го помни само от снимките.


.

Знам, че всяка година другарите на загиналите вземат "За почест!" пред гробовете и паметниците им. И тази година са с тях. Не са ги забравили! И тази сълза за Кербала е най-истинската, най-чистата!

 

Поклон!

 

Калин Неврокопски

 


Препоръчай Сподели
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Ads / Реклама
Ads / Реклама