Денят на Свети Стефан се чества на третия ден след Рождество Христово - 27 декември. На този ден празнуват всички с имената Стефан и Стефка и производните им: Стефи, Стефко, Стефанка, Стефания, Фани, Теки, Венчо, Венцислав, Венцислава, Стамен, Стан, Стамена, Станчо, Станимира, Станислава, Стане, Цако, Цанко, Цано, Цанчо, Цанка, Стою, Стоян, Стояна, Стоичко, Шон, Шона.
От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик), защото е една от първите жертви на християнската вяра. Свети Стефан е първият християнски мъченик и първи служител (архидякон) в устройващата се Йерусалимска община - църква.
В нея влизали хора от всички среди, като богатите предоставяли имотите си за подпомагане на общината, а Св. Стефан посочвал дейност и призвание на отделните й членове. Може да се каже, че това е била първата реална християнска община, която била толкова убедително и справедливо изградена, че юдеите завидели, оклеветили Св. Стефан и го пребили с камъни.
Преданието разказва, че Богородица наблюдавала мъченическата му смърт и се молела за него. След Възнесението на Иисуса Христа и след слизането на Св. Дух над апостолите словото Господне бързо се разпространявало, и числото на вярващите растяло всеки ден.
Юдейските началници и членовете на синедриона с ожесточение и гняв виждали успехите на новото учение. След като предали Иисуса Христа на позорна кръстна смърт, те се надявали, че с него ще загине и неговото слово. Но сега те видели, че смирените рибари безстрашно и гръмко проповядват името на възкръсналия Христос.
В Йерусалим числото на вярващите все повече се увеличавало. Дори мнозина от еврейските свещеници се обърнали към Христа. Това силно обезпокоило членовете на синедриона.
Те встъпили в спор със Стефан, но не могли да противостоят на духовната сила и мъдрост, с която били изпълнени неговите думи - толкова повече, че Стефан правел и чудеса.
Тогава те прибягнали до друго средство: възбудили срещу него народа, стареите и книжниците, като го обвинили пред синедриона, че уж хулил Бога и Мойсеевия закон. Намерили се лъжесвидетели, които потвърдили техните думи. Повикали Стефан в синедриона.
Вместо да се защитава, той започнал да обвинява своите обвинители, че именно те непрестанно нарушават закона, макар да се хвалят с неговото изпълнение. Той припомнил всички благодеяния на Господа към еврейския народ: как той го спасил от тежкото египетско робство, чудесно го опазил сред пустинята, дал му закон, устроил за него скинията, а след това и храма, пращал му пророци и проповедници, които му възвестявали за Христа, как тоя избран народ нарушавал Божия закон, убивал пратените от него пророци и най-после изпълнил мярата на своите престъпления, като разпнал Христа.
"Твърдоглави и необрязани по сърце и уши – извикал Стефан, - вие всякога се противите на Светия Дух, както бащите ви, тъй и вие! Те убиха ония, които предизвестиха идването на Праведника, Чиито предатели и убийци станахте вие!" Тези думи възбудили яростта на слушателите: те скърцали със зъби и сърцата им се скъсали от злоба.
А Стефан, изпълнен от Дух Свети, веднага прекъснал речта си, погледнал на небето към открилото се пред очите му божествено видение и радостно извикал: "Ето, виждам небесата отворени и Сина човечески да стои отдясно на Бога!"
Тогава всички единодушно се нахвърлили върху него и като го измъкнали вън от града в Йосифовата долина, около Кедърския поток, започнали да хвърлят камъни върху него. А той се молил и казвал: "Господи Иисусе, приеми духа ми!" След това коленичил и извикал с висок глас: "Господи, не зачитай им тоя грях!" - и с тия думи починал.
От всички най-вече се ожесточавал един момък на име Савел, жесток гонител на църквата Христова – онзи същият, който по-късно, просветен от Духа Божи, станал най-твърд и ревностен проповедник на истинската вяра и славен апостол Павел.
В 415 г. мощите на първомъченика Стефан били открити чрез чудно видение, което имал един свещеник. Те били поставени в Сионския храм в Йерусалим.
В народната традиция един от основните обичаи, свързани със Стефановден, е ладуването. Момите се събират и гадаят заедно за женитба. Всички неомъжени жени топят китки, привързани с пръстен или друг личен предмет, в ново менче, пълно с вода. На другата сутрин една от момите, облечена като булка, вади китките от менчетата и нарича за женитба и щастлив семеен живот. Момите слагат ечемик под възглавниците си и се надяват да сънуват бъдещите си съпрузи през нощта.
Приготвят се месни ястия и на трапезата се събира цялото семейство. Младите семейства ходят на гости на кумовете си или на по-възрастни роднини. Най-често се приготвят свинско с кисело зеле и баница с месо.
