17 години безутешна мъка и страдание за близките на загиналите колеги в кървавия атентат в база Индия, Кербала. Истината за причините за този атентат я знаят преките участници от батальона, но за всезнайковците искам да заявя, че обстановката в една крайно враждебна и опасна среда се променя непрекъснато, тя е непредвидима и нестабилна. Цената на това участие беше приемането на България в НАТО, а по-късно и в Европейския съюз.
Българската армия трябваше да изпълни едно решение на българския парламент и тя се оказа на нужната висота. Друг е въпросът дали политическото и военно ръководство си направиха необходимите изводи и дали извлякоха нужните поуки. Българският войник и преди и сега винаги се е проявявал като добре подготвен и храбър боец. Където и да се намира той знае, че е българският дипломат в униформа и представлява своето Отечество. Ето защо ние българските военнослужещи трябва ясно и категорично да застанем редом до семействата на загиналите другари и за пореден път да изразим нашата състрадателност и съпричастност към болкaта на близките и да ги подкрепяме непрекъснато, защото те загубиха своите синове не напразно. Всички ние скърбим с тях, но и сме горди, че са създали такива съвременни герои. Дълбок поклон пред паметта на загиналите. Вечна им памет и Бог да ги прости!
Снимката е от месец април 2004 година, когато взвод от 4 пехотен батальон, на който бях командир, посетихме мястото на атентата в Кербала, бившата база Индия и положихме цветя в памет на колегите ни, а по-късно монтирахме и паметна плоча на кметството в града на български и арабски. Благодаря Ви, колеги за мъжката и всеотдайна служба!
Димитър Шивиков
