Пандемията Covid-19 беше водещата световна тема на изминалата 2020 година. Тя изправи планетата пред огромни предизвикателства – в здравен, политически, икономически и социален аспект. Като един от най-сериозно засегнатите райони в световен мащаб, Европа преживя безпрецедентни събития в модерната си история. Европейският съюз се сблъска с поредната криза, справянето с която изисква бързи реакции, единни решения и солидарност между държавите-членки.
В началния етап на пандемията ЕС изглеждаше неспособен в очите на гражданите да помогне с разрешаването на ситуацията. Впоследствие обаче бяха взети редица решения на европейско ниво с цел подпомагане държавите-членки в борбата им с вируса. Важно е да се отбележи, че Covid-19 засяга най-тежко хората от третата и четвъртата възраст. Повечето от страните от ЕС са първенци по продължителност на живот в света и проблемът със застаряването е базисен за организацията. Това е среда, която създава условия за допълнително усложняване на кризата с вируса.
В края на годината е време за равносметка и поставяне на основни въпроси за анализ. Какво успя да постигне ЕС за ограничаване на кризата и облекчаване на последствията от нея? Постигна ли целта да работи единно за взимане на трудни решения по време на криза? И най-вече успя ли да отговори на високите очаквания на европейските граждани?
Германският канцлер Ангела Меркел, безспорният неформален лидер и политически доайен на ЕС, коментира пандемията в началото на април: „ЕС е изправен пред най-големия тест от създаването си“. Думите й са достатъчно ясна оценка за сериозността на ситуацията. Европа не се е сблъсквала с толкова тежка и мащабна криза от Втората световна война насам. Трябва да се подчертае, че здравната криза конкретно засяга по различен начин и с различна сила държавите-членки, които от своя страна са различно подготвени за справяне с пандемия. Това се оказа и поредният тест за солидарността между тях и готовността им да помагат една на друга и да вземат колективни решения, когато е необходимо.
Covid-19 засегна неравномерно членките на ЕС по отношение на смъртните случаи и прогнозираните икономически ефекти. Стратегиите за справяне с кризата на отделните страни се различаваха значително, но почти никоя от тях не можа да избегне прилагането на стриктни мерки за овладаване й. Докато държави като България, Франция, Финландия и Италия наложиха стриктно затваряне още през март, Великобритания не въведе никакви ограничителни мерки при първите случаи в страната. Швеция, от своя страна, избра уникален подход и не наложи никакви забрани с цел изграждане на масов имунинет на населението. През годината подходите варираха от затваряне през отхлабване до ново затваряне или постоянно поддържане на определени мерки (устойчиво придържане към конкретна политика). Вторият подход се оказа по-успешен.
Важно уточнение в контекста на здравната криза е, че държавите-членки разполагат с изключителните компетенци в здравната политика. В тази сфера ЕС допълва националните здравни политики като подкрепя правителствата на страните от Съюза за постигането на общи цели, обединяването на ресурси и преодоляването на общи предизвикателства. Това се осъществява чрез изготвяне на общи закони и стандарти за здравни продукти и услуги, предоставяне на равен достъп до ефективно здравно обслужване и финансиране на проекти в областта на здравеопазването. Координация се осъществява при сериозни заплахи за здравето, които засягат повече от една страна от ЕС, но доколко тази координация ще се осъществи остава в ръцете на държавите от Съюза и способността им да намират консенсус по отделни въпроси и предложения на Комисията. В този смисъл организацията за справяне с кризата и състоянието на съответната здравна система варира драстично в различните държави членки. Финалната отговорност е на правителствата и техните показатели.
При първите установени случаи на Covid-19 в Европа, европейските институции започнаха да издават препоръки и предложения за ограничаване на заразата. Те обаче се оказаха закъснели и не след дълго редица държави наложиха строги мерки и самосиндикално затвориха своите граници. Бързото разспространение на вируса показа нуждата от по-драстични и бързи реакции от страна на Европейския съюз. Тук се разкри една слабост на организацията – нейната тромавост за взимане на бързи решения в кризисни ситуации – нещо, което се наблюдаваше и при мигрантската криза.
Финансови мерки
В края на месец март Европейският парламент прие инвестиционна инициатива, предвиждаща авансово изплащане на 37 млрд. eвро на държавите-членки чрез структурни фондове и Кохезионния фонд, вместо връщането на неусвоените средства в европейския бюджет. Сумата е предвидена за допълнително заплащане на медици, закупуване на медицинско оборудване и подмомаганне на заетостта в малкия и среден бизнес. За България средствата се равняват на 812 млн. евро.
По същото време бе проведен и голям международен търг, даващ възможност на страните-членки да правят съвместни поръчки за медицинско оборудване и лекарства. Събрани са над 7 млрд. евро за разработване на ваксини, лекарства и методи за диагностика. Освен това, благодарение на Механизма за гражданска защита на ЕС, десетки хиляди европейци, оказали се в различни точки на света без възможност за обратен транспорт вследствие на мерките, бяха върнати в ЕС.
В отговор на кризата, Европейската комисия предложи създаването на временния инструмент NextGenerationEU в размер на 750 милиарда евро за възстановяване след Covid-19, както и целеви увеличения на дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021—2027 г., който е успешно приет от европейските институции през юни. Тези средства се дават срещу разработването от всяка държава на Национален план за възставновяване и развитие. Едва след като бъде одобрен, само тогава ще получи финансиране. ЕК залага приоритетно в тези планове да има реформи, зелена икономика и дигитализация. От компетентността на всяко правителство зависи дали ще подготви качествен план и ще успее да го защити, за да получи финансиране. То е два типа: грантове и заеми. Инвестициите във високи технологии и изкуствен интелект ще са ключов приоритет за всички страни в търсене на устойчиви икономически, здравни и социални модели.
Споразумението по плана за възстановяване на Европа след Ковид-19 осигурява общо 1,8 трилиона чрез издаване на общ европейски дълг на капиталовите пазари заедно с Европейска инвестиционна банка (ЕИБ) и Европейския механизъм за стабилност (ЕМС), и въвеждането на нови данъци за покриване на дълга до 2058 година.
България ще може да разчита на 7,7 милиарда евро безвъзмездни средства за икономическо възстановяване от фонда, и общо 29 млрд. евро със средствата от бюджета на ЕС. Сделката беше окончателно одобрена на срещата на Европейския съвет в началото на декември, въпреки временното й блокиране от Унгария и Полша, отбелязвайки най-значимото събитие за ЕС в контекста на пандемията. За първи път в историята си, ЕС постигна споразумение за споделен дълг между страните-членки. Този успех е значим за Съюза, демонстрирайки способността му да се обедини във време на криза, да постига компромиси и да преследва общи цели за удовлетворяване на общи стратегически нужди.
План за възстановяване
В разработената годишна стратегия през септември бе представен план за възстановяване и устойчивост в най-засегнатите от пандемията сфери с бюджет 672,5 милиарда евро, както и инструмент, целящ подпомагате на работниците и работните места. Постигнато бе и споразумение за координиран подход към мерките за ограничаване на свободното движение в ЕС в условията на Ковид-19. Това включва класифициране на регионите въз основа на местната епидемична обстановка и решения за органичаване на пътуването в най-засегнатите области. Тази и всяка друга информация, касаеща пътуване в ЕС, се публикува в Re-open EU, създадена от ЕС платформа за предоставяне на достъпна информация за ежедневните промени, настъпващи вследствие на мерките в отделните държави-членки.
От началото на пандемията, Европейската комисия предприема инвестиционни инициативи в помощ на здравните системи, на малките и средни предприятия, и на безработицата. Освен средствата за държавите-членки, по инициатива на ЕС са събрани са 7,4 милиарда евро за подкрепа на мерки за борба с Covid-19 и за осигуряване на достъп на бедните страни до потенциални ваксини и лечения. Платформите, създадени от ЕС, имат за цел да улеснят достъпа до информация относно заразата, епидемиологичната ситуация в Европа, правилата за пътуване, тестване, карантина и много други.
Ваксините
През пролетта Европейската комисия представи стратегия за ускоряване на разработването, производството и използването на ваксина и подписа общо шест ранни договора с фармацертични компании с цел изграждане на портфолио с потенциални ваксини, които да бъдат закупени и в последствие предоставени на европейските граждани. По този начин ЕС осигури почти 2 милиарда потенцилни дози. След одобряването на първите ваксини от Европейската агенция по лекарствата, бяха закупени милиони дози, които да бъдат използвани в рамките на ЕС още преди края на годината. Механизмът за осигуряване на ваксини предвижда и едновременното им пристигане в отделните страни (вторият ден на Коледа), както и единни правила за имунизация на гражданите на ЕС.
Общият подход при изработването и споделянето на ваксината е един от най-важните моменти в контекста на пандемията. Символното й разпространение в един и същи ден за всички държави-членки е силно послание за солидарност, което придава смисъл и легитимност на Съюза.
По отношение на васкинирането се очертаха няколко различни подхода. Ваксиниране първо на възрастните (старчески домове - Германия, Швеция, Дания, Великобритания, Ирландия, Франция) или на хора работещи на първа линия (медицински персонал - Финландия, Румъния, Полша, Унгария, Люксембург, Малта, Словения) или всеобщо с приоритет за работещи на определени места (Холандия). Като общоевропейски проблем около самото ваксиниране се очертава отказът на голям процент от населението да се ваксинира поради страх и недоверие във ваксините. В цяла Европа се наблюдава бум на конспиративни теории, които спъват борбата с коронавируса – от Шотландия до Румъния. Това се отчита от съответните управления и се търсят публични политики за преодоляване на проблема. Символното първо ваксиниране изпраща различни послания: на политици като послание за безопасност (Гърция - гръцкият премиер и политически елит знаково ще се ваксинират първи; Чехия – премиерът, Румъния - румънският президент изяви желание да е първи, но остана за втората група), водещи медицински специалисти (Австрия, Словакия, България); на стари хора като грижа за най-уязвимите (Германия – 101 годишна жена в старчески дом); медицинска сестра от Ковид отделение (Малта). Наблюдава се и отказ от всякакъв символизъм и отлагане на ваксинирането за средата на януари (Холандия – поради технически причини с изработване на регистри).
Отделни страни вече работят за издаване на ваксинационни паспорти за своите граждани, за да могат да пътуват свободно след ваксинация (Малта).
Кампанията по ваксиниране ще е и основно предизвикателво пред ЕС в началото на 2021 година поради организационните различия на отделните страни-членки и все още високите нива на недоверие към ваксинирането. От общоевропейската стъпка на ваксиниране зависи в най-голяма степен по-бързото излизане от кризата и връщане към по-спокоен начин на живот.
Заключение
Инициативите и общите програми, предприети и изготвени от европейските институции показват, че въпреки лимитираните си правомощия в сферата на здравната политика, Европейският съюз се стреми към разгръщане на пълния си обхват и всички налични ресурси в редица области на политиката в опит да се противопостави на последиците от пандемията от самото й начало. Въпреки лимитираната му роля в здравеопазването, през 2020 година ЕС успя да демонстрира способността си да действа единно (ваксините) и да взема необичайни решения при необичайни обстоятелства, както и да постига компромиси, когато е необходимо (ветото Унгария-Полша). Макар тези мерки далеч да не слагат край на пандемията в Европа, могат да дадат начало на общоевропейска рамка за справяне с бъдещи здравни кризи, а дали ще са достатъчни, за да облекчат ситуацията в 27-те страни-членки по задоволителен за европейските граждани начин, към момента остава въпрос с отворен отговор.
ЕС успява да излезе от кризата, макар и трудно да намери общ подход за справяне с нея, поради различията на отделни страни (рестриктивни мерки или стаден имунитет; затваряне на граници и ограничване на свободно движение). Остава проблемът с различните здравни системи, нива на дисциплинираност (разделението север-юг и запад-изток) и спазване на мерки в различните региони на Съюза. Отрицателни примери са страни, които подцениха вируса и понесоха много тежко първите удари на кризата (на първо място Италия) и други, които отчетоха високи нива на смъртност вследствие на лоша организация и/или проблеми със здравната система на по-късен етап (България, Испания). Кризата показа къде са слабите места в резултат на пандемията и много страни членки на ЕС отчетоха необходимостта от радикална промяна на здравните си модели. Реформите в здравните и социални системи на повечето държави са неизбежни.
ИНСТИТУТ „РЕГО“, декември 2020
