Мярката така и не можа да надхвърли обхвата от 10% за разлика от други европейски страни. Това е така по думите му заради два сериозни недостатъка – единият е доплащането от предприятието на 40% плюс осигуровките върху тях – още 19%, от приходи, които не съществуват. Така тези, които имат най-голяма нужда, не могат да я ползват, защото нямат тези 40%.
Това заяви Васил Велев, председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ).
Надяваме се бизнесът през 2021 г. да продължи възстановяването, започнало през третото тримесечие на тази година и спряло през четвъртото. Който е загубил 10% през 2020 г., ще възстанови 5% през 2021 и още 5% през 2022 година, прогнозира Велев пред БНР. Туризмът, въздушният транспорт и търговията ще се възстановяват по-бавно от индустрията, смята Велев.
Той изтъкна, че освен затворените бизнеси, има тежко пострадали, които не са затворени със заповед, но до тях мерките за подкрепа не стигат, защото мярката 60 на 40 е неприложима, а подкрепа на фиксираните разходи няма.
„Трябва да е не кодът на икономическата дейност показателят, а спадът на продажбите. Ако има голям спад, повече от 50% примерно, или 40%. Европейската комисия казва: повече от 30% ако е спадът, тогава компаниите могат да бъдат подкрепени за фиксираните им, за условно постоянните им разходи“, посочи Васил Велев, според когото това трябва да се промени.
На извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество днес бизнесът, синдикатите и представителите на правителството ще обсъждат продължаването на мярката 60 на 40.
Много предприятия не могат да поемат ангажимент за запазване на заетостта в тази неясна обстановка – това е вторият фактор.
Забавяне в изплащането има по линия на Оперативната програма за иновации и конкурентоспособност, където все още не са изплатени всички средства за микрофирмите - от 3 до 10 хиляди, а за средните предприятия все още има само класиране, поясни още Васил Велев и допълни, че при запазването на заетостта няма забавяне, има лош дизайн.
