Първото нещо, което трябва да направи българското правителство през следващата 2021 г. е да актуализира бюджета, защото отсега е ясно, че цялата му рамка за три години не е реалистична. Това заяви доц. Красен Станчев, основател на Института за пазарна икономика.
„След това могат да се направят следните неща: повече ресурс да остане във фирмите, вероятно трябва да се обяви данъчна ваканция. Това са данък дивидент, амортизация, корпоративен данък, вероятно ще трябва да се направят и други неща в данъчната област. Трябва да се възстановят онези дейности, които бяха спрени, като газовите хидрати на Черно море. Трябва да се възстанови по някакъв начин или да се премахне мораториумът от 2012 г. за проучване на шистов газ. Трябва да се установят по-трайни права на собственост в курортите и поземлените отношения. Ако има договори за концесии, те трябва да бъдат предоговорени за възможно най-дългия период, за да могат фирмите и икономиката да получат дългосрочна перспектива – в противен случай нищо няма да се получи. Много концесионни договори изтичат относително скоро. Това важи както за проучването и използването на подземните недра, така и за правото на ползване на плажната ивица и концесии по курортите, включително зимните“, препоръчва доц. Станчев в интервю за БГНЕС..
„Не бих искал България да изглежда по някакъв особен начин, бих искал тя да изглежда както преди пандемията от COVID-19, което е доста възможно“.
Една от причините страната ни да не е същата е промяната в стопанската философия, в същото време има промяна и в Европейския съюз.
„Имаме един нов ЕС, който ще има възможност да събира повече данъци, ще унищожи данъчната конкуренция между страните-членки, ще бъде нещо като инвестиращ или съюз от кредитори последна инстанция, което не е добре, защото се унищожава федерализма на ЕС“, заяви доц. Станчев.
Според него, помощта, която Евросъюзът ни оказва може да бъде „добър вариант, но ако се направят определени неща“. „Онова, което е условие за така наречената помощ, а тя не е съвсем помощ, е, че се променя самият Европейски съюз. Увеличават се 4 пъти източниците на приходи на Брюксел, на ЕК. Това ще изисква централизация на фиска и на други сфери в регулаторната и стопанската политика. Това води до създаването на съвсем друга ситуация, различна от тази, в която сме живели до момента“, отбеляза той.
Тази промяна се обсъжда от май 2018 г. През май тази година бяха приети новите правила за финансиране. Доц. Станчев припомни, че в България нямаше коментар по този повод, както няма никакъв коментар и за новата политика на Европейската централна банка. Той намира това за странно най-малкото, защото „левът е огледало на еврото и всъщност ЦБ е във Франкфурт“. „От самото начало отношението към ЕС у нас е на принципа как да вземем парите на немеца“, добави икономистът.
Според него България разполага с план как да похарчи европейските средства, дори има около 50 мнения по отношение на него, които са качени на страницата на МС Стратегия.БГ.
„Самият план в този вид, в който беше представен, съдържа около 60% строителство. Това не е много рационално като подход. Някои от идеите, които са предложени в тези 50 мнения, са рационални, но също има и много странни неща. Дори основните бенефициенти, например, Асоциацията по изолация, включваща саниращите компании, казват, че това, което е написано там за санирането не е добра практика, защото в крайна сметка всичко произтича от бюджета. Правителството става основен инвеститор в страната, което е много лошо. Защото тогава, когато вие получите 12 милиарда евро, а това не са чак толкова много пари разхвърляни за определен период от време, вие можете да ги съчетаете с други програми. В крайна сметка се получава едно кръстосано субсидиране за едно и също нещо и никой не може да изчисли дали това, което се прави е добро или не съвсем“, коментира доц. Станчев.
Той посочи, че в тези 50 мнения фигурират позиции на всякакви организации и по тази причина някои от тях са много странни.
„Например, организирането на зелени скаути, т.е. нещо като зелени пионерчета. А това не е работа на този план. Има фундаментално неразбиране от страна на гражданското общество, какво трябва да се прави, и от страна на негражданското общество, т.е. държавата какво трябва да се прави“, категоричен е икономистът.
Според него трябва да се правят неща, които да доведат до повече доходи и да бъдат полезни не само за българската юрисдикция, но и за съседните юрисдикции, където могат да се получат големи печалби.
„Има такива проекти, минаващи през България, също строителство, но с включени в тях нови технологии, които се очаква да доведат за 10-15 години до 1 трилион ползи. Има неща, които не могат да бъдат направени, особено по така наречената „зелена сделка“ имаше блокирани възможности. Една от тях са проучванията и добива на газхидрати от Черно море. Тази възможност беше блокирана заради защитата на интересите на „Газпром“, посочи доц. Станчев.
Ако ще има преструктуриране на енергетиката, тези ресурси са много важни, защото до тях може да има относително евтин и лесен достъп.
„Друго нещо, което не получава развитие, но е патентована българска технология, е използването на сероводорода в Черно море за производство на електричество. Резервите се оценяват за 105 години. Тази технология има и силен екологичен ефект, защото пречиства морето“, каза той.
Подобна инициатива изисква международно сътрудничество и поради причината, че можем да срещнем пречки от страна на Русия. За това би било по-добре България да я развива заедно с ЕС, а не самостоятелно.
Коментирайки Плана за възстановяване, доц. Станчев заяви, че той има недостатъците, които са характерни за всички подобни документи на останалите страни от съюза: „Единствените, които са първи бенефициенти на националните планове са правителствата, които управляват в момента. Те ще търпят промени, ще има формула, подобна на плана „Юнкер“, която донякъде изключва участието на правителствата. Горе-долу всички страни имат такива планове, които много приличат на българския“.
