На петия ден от новата година Той решил да си почине. Извисил се в небесата, за да се порадва на творенията си. А от там работните пчелички, които си нямали крила като него, усърдно градили завета Му за бъдните колонии на царството.
Природните дадености в своето многообразие и четирисезонност Му пречели да сътвори своя величествен път вече 12 лета. Преди Него други се мъчили с непосилния опус повече от 3 десетилетия. Виждал му се вече краят.
Последните месеци Той решил да не лети прекалено ниско сред пчеличките, от чиито восък залепил крилата си. Обичал да се рее в облаците, където спокойно да се радва на благата.
Времето обаче се сменило, а Той забравил, че от високо се пада най-лесно. Знаем как завършва приказката.
Facebook, Хаго Бабикян
