Близо 50 на сто от младите хора у нас живеят с родителите си, докато в Дания само 4 на сто от младите хора над 18 години живеят с близките си. По-зле е в Хърватия, където 65 на сто съжителстват с родителите си. Това коментира пред БНР проф. Искра Дандолова, анализатор по жилищна политика, по повод последните данни на Евростат за жилищата у нас.
„Този процес обаче се променя, като тенденцията е младите хора все по-често да живеят сами в града, макар и на квартира, в малки жилища. Има и тенденция за връщане на хората към селата. Но реална пречка това да не става често е, че там няма какво да работят младите хора. Има и друга тенденция у нас - в страната ни се формира тежко социално разслоение. И затова има едни 12 на сто от хората, които живеят в свърхжилищна площ и други, които са в недоимък“, допълни Дандолова.
Експертът коментира още, че много млади хора са заминавали в чужбина именно заради невъзможността да си закупят жилище:
„В миналото имаше взаимоспомагателните каси, които даваха заеми за закупуване на жилище. Но касите фалираха и младите българи продължиха да живеят със своите родители“.
По думите на експерта най-сериозният проблем е жестокото социално разслоение по отношение на жилищната политика: „Има едни милионери, които имат много и огромни жилища, дори в чужбина, и други, които не могат да живеят в луксозните затворени комплекси - това раздели населението у нас. Това не е характерният модел на живот на българите, които винаги са живели при почти еднакви жилищни условия и заедно, а не разграничено в скъпи комплекси“.
