Катрин Бигълоу стана първата жена в историята на киното, спечелила "Оскар" за най-добър режисьор за военната драма "Войната е опиат", съобщиха световните агенции.
Преди "Оскар"-а на Бигълоу бяха присъдени наградата за режисура на Американската гилдия на режисьорите и съответната награда БАФТА.
Истински обрат се случи в Холивуд - Бигълоу измести бившият си съпруг - режисьорът на „Аватар" Джеймс Камерън. На 82-та церемония по раздаване на престижните награди, “Войната е опиат” получи и наградата за най-добър филм, за най-добър оригинален сценарий и за най-добър монтаж.
След получаването на "Оскар", Бигълоу нарече моментът - "момент на живота си". "Бих искала да посветя тази награда на жените и мъжете в армията, които рискуват живота си в базите в Ирак и Афганистан и в целия свят" каза Бигълоу.
Мартин Скорсезе, Камерън и Тарантино прогнозираха, че отличието ще бъде връчено именно на нея. Бигълоу е едва четвъртата жена, номинирана за "Оскар" за най-добър режисьор след София Копола за "Изгубени в превода" (2003), Джейн Кемпиън за "Пианото" (1993) и Лина Вертмюлер за "Седем красавици" (1975).
В надпреварата за режисьорски "Оскар"-а Бигълоу успя да се пребори с бившия си съпруг Джеймс Камерън, Куентин Трантино, Лий Даниълс и Джейсн Райтман.
Бигълоу е родена на 27.11. 1951 г. в Сан Карло, Калифорния. Преди да се ориентира към света на киното, тя е талантлива художничка и следва две години в Института за изкуства в Сан Франциско. 20- годинишна, Катрин получава стипендия за независимата изследователска програма на музея "Уитни" в Ню Йорк. Наема си ателие, в което рисува и чака творбите й да бъдат оценени от капацитети като Ричард Сера, Робърт Раушенбърг и Сюзън Зонтаг. По-късно получава диплома от Колумбийския филмов институт. Тя членува също в британската авангардна група "Изкуство и език".
Бигълоу, която е висока 1.82м е работила за кратко като модел (в реклама на Gap) и като актриса (в ироничната феминистка фантазия на Лизи Бордън "Born in Flames" (1983). По-интересното е, обаче че успява да си изгради репутация на интелектуалка.
Бигълоу дебютира като режисьор с късометражната лента "The Set-Up" (1978). Заснела е филма за рокери "The Loveless" (1982), вампирския филм "Near Dark" (1987), криминалната драма "Синя стомана" (1989), филма за сърфисти "Критична точка" (1991) с Киану Рийвс, фантастичния трилър "Странни дни" (1995) с Ралф Файнс.
Бигълоу се омъжва за режисьора Джеймс Камерън през 1989. Двамата се развеждат през 1991 г., но и след това продължават да работят заедно.
През 2000 г. по екраните излиза нейният филм "The Weight of Water", а две години по-късно - хита "К-19" с Харисън Форд и Лиъм Нийсън. "Войната е опиат" несъмнено й отрежда място сред най-нашумелите режисьори в момента.
Шест от престижните статуетки отидоха при "Войната е опиат"
Сандра Бълок - любимката на публиката, спечели "Оскар" за ролята на Лий Ан Туохи в "Сляпата страна", съобщиха световните агенции. Само ден преди това тя бе отличена и с антинаградата "Златна малинка" за "Всичко за Стив". Така Сандра Бълок стана първата звезда, която спечели наградите за най-лоша и за най-добра актриса в рамките само на една седмица.
Джеф Бриджис получи "Оскар" за най-добър актьор за великолепното си превъплъщение в образа на залязващия кънтри певец Бед Блейк във филма "Лудо сърце" на режисьора Скот Купър. Неговият герой обобщава архетипа на поп културата, твърдят критиците.
Кристоф Валц получи награда "Оскар" за най-добра мъжка поддържаща роля във филма на режисьора Куентин Тарантино "Гадни копилета".
Моник спечели награда "Оскар" за най-добра поддържаща женска роля във филма "Прешъс". Тъмнокожата актриса, позната на публиката предимно от леки комедии, влиза в ролята на майка-насилник. Тя бе смятана за фаворит в категорията си, в която се конкурираше с Пенелопе Крус за ролята й в "Девет", Вера Фармига и Ана Кендрик за "Високо в небето" и Маги Гиленхал за "Лудо сърце".
Аржентинският филм "Тайната на техните очи" на Хуан Кампанела получи "Оскар" за най-добър чуждоезичен филм, съобщи Асошиейтед прес.
Филмът на Кампанела бе предпочетен пред израелския филм "Аджами" на Скандар Копти и Ярон Шани, френският "Пророк" на Жак Одиар, перуанския "Млякото на скръбта" на Клаудия Льоса и германския "Бялата лента" на Михаел Ханеке.
