Един от основните проблеми в предвидените в НПК промени е липсата на необходимите гаранции за независимостта на специалния прокурор, който трябва да разследва главния. От друга страна измененията предвиждат цялата дейност по разследването и обвинението на ръководителя на прокуратурата да бъде съсредоточена в ръцете на един-единствен човек.
Това посочват в свое официално становище до Народното събрание от Антикорупционния фонд. Внесеният в парламента анализ е по повод внесените и скоростно приети в края на миналата година промени в НПК.
ФрогНюз припомня, че идеята бе на управляващите и дойде в отговор на критиките за безконтролността на главния прокурор и липсата на механизъм, чрез който обвинител №1 да бъде разследван. Властта предложи специален прокурор да разследва главния, но реакциите бяха по-скоро отрицателни. Причината - няма гаранция, че въпросната фигура ще бъде напълно независима.
Разглежданият от НС проектозакон има за цел да адресира идентифицираната от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) невъзможност за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор. Този проблем е констатиран в Решението на ЕСПЧ по делото „Колеви срещу България“ от 2009 г. и е повод за множество критики от различни международни организации оттогава.
Припомняме още, че проблемите с контрола на главния прокурор бяха очертани в редица документи през 2020 година, след избухналите антиправителствени протести. Това са първият по рода си доклад на Европейската комисия за върховенството на закона и последвалата резолюция на Европейския парламент.
“Смятаме, че констатираните проблеми със законопроекта са на концептуално ниво и не могат да бъдат преодолени с промяна на една или друга негова разпоредба между двете четения”, посочи авторът на анализа на АКФ, адв. Андрей Янкулов, старши правен експерт към организацията и бивш дългогодишен прокурор в Софийска районна и Софийска градска прокуратура.
В последната година и половина, след 10-годишно законодателно бездействие след решението на Съда в Страсбург, бяха оповестени няколко законопроекта за изменение на НПК и Закона за съдебната власт, касаещи възможността за независимо и ефективно наказателно разследване на главния прокурор. Проектите от 2019 г. бяха изоставяни след критични становища на Венецианската комисия, с които тя изразяваше съмнение за възможността чрез предвидените механизми да бъдат отстранени системните недостатъци.
Според АКФ настоящият законопроект също не успява да адресира тези системни недостатъци, тъй като предвиденият специален прокурор ще бъде избиран от Пленума на Висшия съдебен съвет, в който главният прокурор продължава да притежава прекомерно влияние, а на този въпрос не се обръща внимание. Заедно с това, решението да не бъде разследван или наказателно преследван главният прокурор ще остане заключено в рамките на прокурорската институция, а по проекта в настоящия му вид – дори в ръцете само на специалния прокурор, чиито актове няма да могат да бъдат ревизирани.
Успоредно с липсата на изискваните гаранции за независимост, проектът страда и от други слабости, които биха могли да доведат до реална опасност или от фактическо или юридическо блокиране на потенциалното разследване срещу главния прокурор, или от неоснователното му наказателно преследване по политически или конюнктурни причини.
“Ефективното наказателно разследване на главния прокурор минава през жертване на “свещената крава“ на наказателното правосъдие у нас – прокурорския монопол върху функцията по наказателно преследване“, заявява адвокат Янкулов.
Анализът предлага подробна концепция за наказателно разследване на главния прокурор и други високопоставени прокурори, според която прокуратурата няма да ръководи разследването срещу тях, нито ще взема крайното решение за окончателната му съдба. Вместо това за целта се предлага сформирането на колективен орган със специфична компетентност от избрани на случаен принцип за всеки отделен случай апелативни, върховни и/или конституционни действащи и/или пенсионирани съдии, като самото разследване да се провежда от разследващи органи от системата на МВР или други органи на изпълнителната власт.