”Демократична България” внесе в Народното събрание законопроект, с който да се направят изменения в Изборния кодекс, за да се въведа законодателно гласуване по пощата. За да стане промяната факт народен представител или група трябва да припознаят идеите и предложенията.
Това е вторият път, в който формацията дава конкретно законодателно предложение, свързано с гласуване по пощата, след като през 2018 г. в Народното събрание бяха внесени законопроекти за въвеждане на пощенско и на електронно гласуване.
Сега от ДБ внасят актуализиран проект, който предлага на практика всеки един гражданин да има възможност за гласуване по пощата - технология, която ще е от голямо удобство в условията на пандемия, и е предвидена и ролята на дипломатическите представителства в процеса.
"След като българската държава не може да влезе в 21 век, поне да използваме утвърдена технология от 19 век", коментира съпредседателят на Демократична България Христо Иванов.
От ДБ смятат, че времето, което остава до изборите е достатъчно, за да може да се въведе практиката и у нас. Освен това изтъкват предимствата особено с условията на пандемия, тъй като така се дава възможност всеки един да упражни правото си на глас, но и да защити здравето. С гласуването по пощата се разрешава и проблемът с правото на карантинираните на гласуват, както и на затрудненията пред българите в чужбина, които също са с право на глас.
Внесените сега текстове предвиждат пощенското гласуване да се провежда в период от не по-малко от 14 и не повече от 25 дни, определен от Централната избирателна комисия (ЦИК), а самото гласуване да приключва 5 дни преди изборния ден.
Предложението е предварителното пощенско гласуване да се произвежда на всички избори, с изключение на местните, и да се извършва посредством пощенски оператор или куриер. Пощенското гласуване е равностойно на гласуването в секция с хартиена бюлетина, като избирател, предпочел да гласува по пощата, не може да гласува в секция с хартиена бюлетина или машинно.
Предвижда се за гласуване по пощата първоначално да се подава заявление до ЦИК, за да бъдат изпратени бюлетини на съответния гражданин. Заявленията да се правят и онлайн на сайта на ЦИК, а на един адрес да не могат да се получават повече от 3 бюлетини. След края на изборния ден, гласувалите по пощата да могат да проверяват на сайта на ЦИК дали гласът им е приет и преброен, като използват уникалния номер на бюлетината си, предвиждат още промените.
Предлага се отварянето на изпратените по пощата пликове с бюлетини да започва 2 дни преди изборния ден. Обработването им се осъществява от комисия, назначена в съответните дипломатически и консулски представителства на Република България за гласувалите в чужбина и в ЦИК за гласувалите на територията на страната. "Не по-късно от 24 часа преди началото на изборния ден, Централната избирателна комисия подготвя списък с избирателите, които са използвали пощенско гласуване и го изпраща до районните избирателни комисии", предвижда още законопроектът.
Определени са и глоби за случаите на нарушения. За гласуване от името на друг човек законопроектът предвижда глоба от 5 хил. до 20 хил. лева. За неспазване на предвидената забрана за обявяване на междинни резултати от пощенското гласуване се предвижда глоба от 10 хил. до 25 хил. лева за физически лица, а за юридическите лица - от 15 хил. до 30 хил. лева.
Законопроектът предвижда конкретни периоди за заявяване на желанието за гласуване по пощата, за комплектоване и изпращане на бюлетините и съответните пликове до избирателите, за самото гласуване, както и за получаването, съхраняването и последващото преброяване. Предвижда се гласуването по пощата да се реализира по стандарт с използване на два плика, като ЕГН на избирателя се отпечатва от вътрешната страна на външния плик, за да не бъде то видимо при преноса, но същевременно да послужи за уникално идентифициране на избирателя след получаване на писмото. Предвидени са и редица проверки с цел избягване на злоупотреби.
