В деня на големия християнски празник Свети 40 мъченици (9 март) българинът празнува Свети четирсе. В миналото той се е чествал на 22 март - денят на пролетното равноденствие. С него e свързано старо поверие, че на 9 март слънцето забива 140 нагорещени шиша в земята, за да я затопли, а времето се "обръща на лято".
Хората вярвали, че всяко посадено цвете или дръвче на този ден цъфти красиво и дава много плод. А момата, която първа изметяла дома си , щяла да бъде най-хубавата и най-чевръста жена в селото.
В празничната обредност на Свети четирсе трайно е залегнало числото 40, което има особен магически смисъл. В близкото минало един от най-разпространите обичаи сред българите бил да се раздават 40 кравайчета, намазани с мед - за здраве на хората.
В деня на Свети четирсе момите изпреждали по 40 нишки или ушивали 40 конеца – за да са пъргави и жизнерадостни. Малките момичета, които още не знаели да шият, правели 40 вида бод с игла без конец върху парцалчета, които след това хвърляли в огъня, за да станат добри къщовници.
В някои райони жените събирали по 40 рака или охлюви, от които приготвяли обредна храна. По други краища преброявали по 40 яйца, засявали 40 гнезда с картофи – за да е плодовита годината.
Старо поверие гласи, че 9 март излизат всички бубулечки от леговищата си и първото полязване от тях e лековито. Затова жените оставяли дреха , носена от болно дете и се надявали змия да я пролази, за да прогони болестта.
Помощ от змиите очаквали и тези, които дълго време не можели да се задомят. Те носели зърно от грах, провирали го през отсечена змийска глава и се надявали скоро да се оженят.
Днес именден празнуват Младен, Младенка, Младуна, Валери, Валерия, Вивиан.
