"Първанов призна, че иска да става лидер на някаква популистка формация и нещо, което е по-важно – покровител на службите и на армията. Това е изключително опасно, защото от такива заявления започват държавните преврати", е категоричен политологът Евгений Дайнов.
Интервю на Васил Василев
- Г-н Дайнов, как ще коментирате скандала между президента и правителството, предизвикан от финансовия министър Симеон Дянков?
- Още миналата седмица в „Панорама” вътрешният министър Цветан Цветанов прие войната, която Гоце обяви на ГЕРБ. Тогава той за пръв път заяви, че от „Дондуков” 2 се нарушава конституцията, а той трябва да напусне президентството и т.н. Но нека да започнем от стенограмата, която е направена по време на срещата между Симеон Дянков и Георги Първанов. Това е исторически документ, в който виждаме как говори един европеец, какъвто е Симеон Дянков. Той иска да намери мир в името на общото благо, което е възхитително. И в същото време чуваме как говори един съветски азиатец в лицето на Георги Първанов. Това е гласът на Путин, това е гласът на Карилов…
- Какво означават тези разменени реплики по време на срещата в президентството?
Първо – за разлика от Дянков, Първанов се държи невъзпитано. Второ – Гоце му урежда другарски съд. Трето – типичната грешка на един комунист, когато срещу теб стои един възпитан човек, мислиш, че той е слаб и трябва задължително да го набиеш. Европа говори с Азия – Дянков говори с Първанов. „Азиатецът” Георги Първанов накрая си каза какво възнамерява да направи и това вбеси Борисов и Цветанов. Той призна, че иска да става лидер на някаква популистка формация и нещо, което е по-важно – покровител на службите и на армията. Това е изключително опасно, защото от такива заявления започват държавните преврати. Думите му бяха обявяване на война срещу правителството, но Първанов отново не си разчете ходовете. Тъй като реши, че кабинетът на Бойко Борисов е слаб, понеже се държи възпитано, в лицето на Симеон Дянков, и реши да започне тази битка. Но за негово учудване, правителството прие тази война. Оттук нататък положението е „Гоце – бай, бай!”
- Какви са възможностите Борисов да надделее в политическата схватка?
- Знаете ли колко много хора от години се опитват да кажат, че Първанов отстоява интересите на Русия, че е вреден, че е предател и т.н. Колко хора чакат момента, в който някой ще каже публично: „Вярно, Първанов не става!” Колко хора чакат да падне медийният му заслон, което ще се случи, и колко хора сега ще обясняват защо Първанов трябва да напусне президентството. Той започва война, след която аз не виждам как ще оцелее.
- Опита ли президентът да наложи и една цензура над политическата сатира?
- О, не. Играта на Първанов е много по-дебела. Ако иска да налага някаква цензура, той направо уволнява, както се случи с журналиста Иво Инджев. Гоце не се опитва да наложи цензура над политическата сатира, той е убеден, че контролира медиите, както е убеден, че контролира умовете на хората. Неговата цел изобщо не е да се стигне до някаква истина или да се спира шоу предаване. Той единствено искаше да обяви война на правителството. Сега обаче трябва да понесе последствията от неразумния си ход. Както гласи българската поговорка – да би мирно седяло, не би чудо видяло.
- Излезе книгата ви „Моделът „Станишев” Путинизацията на България”. Кога започнахте да описвате този процес?
- Започнах я през ноември 2008 г., март-април 2009-та година започнах да търся книгоиздатели, когато видях, че съм стигнал средата.
- Има ли нещо конкретно, което ви провокира да седнете и да напишете книгата?
- Анализирайки, какво прави тройната коалиция и президентът Първанов, разбрах, че те не просто се стремят да въвеждат корупция, скандали и да настройват хората срещу Европа и САЩ, а че тече един много сериозен процес. Те искаха България да бъде превърната в една Путинизирана страна, която по-скоро да заприлича на Узбекистан, отколкото на европейска държава, както и да бъде подчинена изцяло на руските интереси. Вече бях анализирал как се случва Путинизацията в Русия и в други страни, разработих една матрица с 11 показателя и наложих страната ни върху нея, за да видим до къде е стигнал този процес у нас. Трябва да ви кажа, че бяхме на ръба. Още една-две години тройна коалиция и щяхме да се превърнем в руски сателит и в бутафорна демокрация.
- Вие казахте, че сте срещнали известни трудности при издаването на книгата. Кой и защо е възпрепятствал излизането й?
- Не, не искам да навлизам в подробности, но крайният резултат беше, че се отказах да търся едно софийско издателство и отидох във Велико Търново, където Абагар се съгласи да отпечата книгата. Мисля, че това не се дължеше на някакъв политически натиск, а по-скоро на едно внушение, че трябва има страх от Владимир Путин. Както и повечето вестници се страхуваха от факта, че книгата е насочена срещу Путинизацията на България.
- На какво се дължи този страх, след като не е предизвикан от политически натиск?
- Бих сравнил ситуацията в това отношение със скачените съдове. Медиите се сближиха толкова много с разни видове правителства, че вече не знаят на кой свят се намират. Не си вършат работата, омесват си кашите с управляващите, след това ги е страх да атакуват, да не би нещо да им се случи. Убеден съм, че 90% от страха на журналистите е предизвикан от самовнушение.
- Успява ли Бойко Борисов да спре Путинизацията в България?
- Правителството спря с основните елементи на Путинизацията. Например с корупцията, като основен начин за поддържане на обществените отношения. Мафията и държавата вече не са едно цяло. Това правителство скъса тази връзка. Въпреки това, Бойко Борисов има един много сериозен проблем с Путинизацията – руските енергийни проекти. Там министър-председателят е непоследователен. Ту ще прави АЕЦ „Белене” с руски пари, ту няма, а това е много важно за страната ни. Трябва да се реши категорично този въпрос, тъй като при тези проекти не става дума за търговски отношения, нито за бизнес, а са чиста проба политика. Той трябва да реши какво ще прави с руските пари, както и с руските агенти у нас.
- Кои са тези агенти?
- В интерес на Русия се работи в продължение на много години. Дори имаше състезание кой да бъде човекът на Кремъл в България. Състезаваха се поне четирима – Сергей Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков и Георги Първанов. Има и други знайни и незнайни агенти от този фронт.
- В книгата си обаче сте посочили още в заглавието името на Станишев. Защо не назовахте, да речем, Първанов, Петков или Овчаров?
- В нея аз обяснявам, че моделът за българската Путинизация се появява, когато на власт идва правителството на Сергей Станишев. Тогава започва най-сериозно да се развива този процес. Описал съм го дори като „Моделът Станишев”, но половината книга е за Георги Първанов. Все пак той е по-отдавна във властта. От 2001-ва е президент, от 2002 г. започва да прокарва руските интереси, така че президентът също е доста добре представен в книгата.
- Има ли вариант, в който борбата с Путинизацията може да излезе извън контрол и да бъдат влошени отношенията с Русия?
- Погледни Първанов, и си мисли за Путин. Докато говорим с Русия възпитано и се опитваме да намираме разумни решения, както Дянков направи с президента, ние ще бъдем бити непрекъснато. Единственото средство, с което можем да постигнем добри отношения с Русия, няма друг начин, е човек да покаже твърдост и сила. В другия случай руснаците винаги ще ни смятат за полуидиоти заради доброто възпитание и ще продължат да ни мачкат.
