Най-голямата надежда на България за олимпийски медал в кану-каяка направи потресаващи разкрития за тежки проблеми в предолимпийската 2020 година. Световната шампионка на 200 метра от Милано 2015 и 3-кратен първенец в Европа разкри на личния си профил във “Фейсбук”, че е била оставена без финансиране от държавата и се налага с лични средства и помощи да поддържа тренировките и възстановяването си.
През ноември 2020 нейният клуб “СККК “Тракия Пловдив”, за който Станилия спечели 7 медала на републиканското първенство, й прекратява договора и тя до днешна дата тренира без заплата, осигуровки и трудов стаж “за славата на България”, както казва самата тя, пише сайтът Спортал. “Не разбирам с какво заслужих подобно отношение”, недоумява голямата шампионка.
Ето какво написа Станилия Стаменова:
“Днес ще разкажа за моята "предолимпийска подготовка"през 2020г. Това е финансиране, което печелят най-добрите атлети от държавата в олимпийските спортове при класиране до 8-о място на световно първенство и 6-о място на европейско.
В желанието си да бъда дипломатична и да не създавам конфликти (като си мълча и търпя) изминаха много месеци, в които всеки ден се боря, за да мога да достигна игрите в Токио.
Март месец, когато всичко с корона вирус започна, ме оставиха без финансиране. Започна едно пътуване с лодката по язовири, трениране по всевъзможни начини. Последваха две контузии, които изискваха конкретно отношение, обърнах се към федерацията, тъй като по договор те са задължени да помогнат, след 3 седмици ми беше направено ЯМР и предписани противовъзпалителни. Крайно недостатъчни и ненавременни мерки за атлет, подлагащ тялото си на огромни натоварвания. Потърсих помощ тук в социалните мрежи, с благодарност към всеки отзовал се, направих най-доброто възможно!
Карантината приключи, но... На мен ми бе отказано финансиране на лагер в Пловдив с треньора, който федерацията бе подписала. Отново трябваше с лични средства да търся начини.
Август месец изтече срока на подписаният договор с министерството и той не бе анексиран до декемви 2020 както се е случило с останалите атлети на предолимпийска подготовка.
Целият международен календар на кану-каяка беше отменен без едно състезание - Световната купа в Сегед. Този ранг състезание в кануто се смята за контрола, но не печелиш и нищо не губиш от него, няма конкретна връзка с финансирането от държавата. Отказах Световната купа, защото при отказ от финансиране и подготовка с моя треньор нямаше начин да се докарам до нужната конкурентна форма (само на собствени средства), а и в година, която липсва нормално подреден календар плюс две контузии рискът за здравето ми беше висок.
2020 година на републиканско ниво се проведоха две състезания, отборно и индивидуално. Завоювах 7 златни медала за СККК “Тракия Пловдив”. Последва контрола за национален отбор, тест състезание. Взех участие и дори показах по-добри резултати от предишни години.
Ноемри месец бях повикана от ръководството на клуба, по време на която среща прекратиха трудовия договор, който бях подписала с тях.
От ноември до днешна дата тренирам без заплата, осигуровки и трудов стаж за славата на България, като влагам изключителни усилия, за да намеря място, средства за подготовка и възстановяване. Това се случва в година, в която съм на предолимпийско финансиране и би трябвало всичко да ми е подсигурено от държавата.
2021 година започна с много разговори. Желанието ми беше да се договоря с федерация по кану-каяк за необходимото да проведа нормална подготовка, за да стигнем до общия успех, загърбвайки всичко, което бях нужна да изтърпя през изминалата година. Не видях нито желание, нито професионализъм за работа в екип.
На 13.01.21 подадох молба за картотекиране в друг клуб, който ми предлага заплата и условия за подготовка. Ответа, който получих е смяна на ключа на хангара, в който си държа лодките в СККК "Тракия Пловдив”, и заплаха, че няма да имам достъп до оборудването си.
Аз съм световен и европейски шампион за този клуб, два пъти носител на приза "Спортист на годината" на град Пловдив. На всяко републиканско първенство участвам във всички дисциплини, за да нося максимално точки на клуба си. Преди година намерих средства и закупих лостове, тренировъчно оборудване и възстановяване, за да могат както аз, така и децата в клуба да тренират на ниво.
Не разбирам с какво заслужих подобно отношение?!?!!!!
Малък коментар: Шампионката Станилия Стаменова е перфектна в спорта, но в политиката очевидно е слаба или не изрича истината докрай. А тя е, че премиерът Борисов налива пари там, откъдето очаква ползи за запазване на властта си. През февруари 2020 г. в Пловдив той заявява пред футболни дейци и фенове: „Както знаете, отпускаме 25 милиона за стадиона на Ботев и 12 за този на Локо". Не е лошо, но е ясно, че и двата клуба трудно ще постигнат успехи на вън, каквито вече е постигнала Станилия. Но в българския футбол има много повече политика, отколкото чист спорт. Феновете са му нежни като гласове по изборите, а също и собствениците на клубовете. Но понеже сме в предизборна ситуация, Борисов като научи за несгодите на шампионката, веднага ще се разпореди на министрите Кралев и Ананиев да намерят пари за „златното момиче“. Което е добре, макар и истински лицемерно, но десетки други спортисти ще останат на „сухо“, защото техният глас и проблеми не се чуват. Така че Станилия да се готви за покана от Борисов и снимка с него, големият радетел на спорта…
