Православната църква днес почита св. Атанасий, а празникът е наречен Атанасовден. Свети Атанасий е покровител на зимата, снега и студа. Според вярванията зимният Св. Атанас си съблича кожуха, за да дойде лятото. Българите наричат зимния Атанасовден Светията се качва на своя бял кон, облича бяла копринена риза и се провиквал от Балкана: ”Иди си зимо, идвай лято!”.
На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Насо, Наска, Нася, Наско Танас, Таньо.
Св. Атанасий е роден през 295 г. в бедно християнско семейство. Още от малък се увличал по християнските идеи. Това прави впечатление на Александрийския архиепископ Александър.
След като завършва своето образование Св. Атанасий е назначен за секретар на архиепископа на Александрия. Няколко години по-късно през 319г. младият Атанасий е произведен в свещенически сан - дякон. Той е един от участниците в Първия вселенски събор, който се е провел в малоазиатския град Никея през 325г.
Една година след това историческо събитие Св. Атанасий е назначен за архиепископ на град Александрия. Вече като архиепскоп той се противопоставя на Арий и неговото учение. Самите противници на официалната ортодоксална църква, чийто представител е Св. Атанасий свикват църковен събор в град Тир.
Участниците в него и техните решения се противопоставят на официалната християнска догма. Те виждат в лицето на архиепископ Атанасий един върл противник, поради това постоянно плетат интриги срещу него.
Това оказва влияние върху благоразположението на императора. Той от своя страна на няколко пъти го изпраща на заточение.
В годините, в които прочутия свещеник е в изгнание той се отдава не само на евангелска проповед, но на житиеписание. Той пише житие посветено на неговия духовен предшественик Св. Антоний.
След поредното му завръщане здравето на Атанасий се влошава и той умира на 18.І. 376г. на 76-годишна възраст.
Атанасовден, както и предхождащият го Антоновден, се почита като празник на ковачите, железарите, ножарите и налбантите, а заедно с това и като празник срещу чумата и шарката.
Жените спазват същите забрани, които характеризират Антоновден.
В някои райони на страната моми и ергени са излизали на поляните, връзвали са люлки, пеели са и са играели хора.
