През последните дни се породи дискусия, относно гласуването на българите в чужбина – да го има ли, да го няма ли? По пощата ли да бъде, по електронен път, или със самолет, както призова един от партийните лидери в управляващата коалиция. Гласовете на статуквото пееха в един хор – „Не може, не може, не може“… Кой се страхува от българите в чужбина?
Това е въпросът на Иван Анчев - член на Изпълнителния съвет на ПП „Републиканци за България“, координатор на експертна група „Политики към българите в чужбина“ към партията. Бивш генерален консул на България в Чикаго (2016 – 2020 г.).
Животът ми така се случи, че петнадесет години от него преминаха зад граница, работейки на дипломатически длъжности за българската държава. И в полза на българските граждани. Бил съм десетки пъти свидетел, когато идващи от България политици отправяха кухи призиви от типа „Скъпи сънародници, върнете се в България, ние ви чакаме и ви искаме!“. А всъщност нито ги чакаха, нито ги искаха. Сънародниците ни зад граница също не бързаха да се прибират обратно в България. Защото подобно движение отвън към Родината не става с призив. Не става с поредната куха държавна програма, призвана повече да усвои дадени пари, вместо да свърши работа. Не става и с гол ентусиазъм. Забележете – не казвам патриотизъм, защото тази красива дума беше безвъзвратно опорочена от група политически брокери през последните години.
Прибирането към България за постоянно, не само за лятната ваканция, ще стане необратим процес, когато в България трайно утвърдим три основни фундамента на държавата: върховенство на закона, добро здравеопазване, модерно и адекватно основно и средно образование. Разговарял съм със стотици българи зад граница, 99% от тях мечтаят за деня, в който ще се приберат окончателно в България. И забележете – не когато ще се пенсионират, а много по-рано, в активната им професионална възраст. Но за да се случи това, трябва да бъде постигната горепосочената триада: Законност – Здравеопазване – Образование. Как може да се постигне това? С промяна на мисленето и политическата парадигма. Сега съществуващото всеобщо схващане „Всички са маскари, за какво да им гласувам?“ трябва да бъде заменено с
„Какво мога да направя аз, за да променя нещата?“. На първо място – трябва да се гласува. Именно румънците зад граница обърнаха вота за президент през ноември 2014 г., гласувайки за реформатора Клаус Йоханис срещу представителя на статуквото Виктор Понта. Оттогава насам Румъния все повече увеличава дистанцията с България, в почти всички сфери на обществено-политическия и социално-икономическия живот. Ако българите зад граница гласуват масово, в българската политика ще влязат свежи сили, носители на нови идеи. Политически сили, които няма да се подвоумят да хвърлят камък в блатото, в което вече повече от десет години (а според някои, дори и тридесет години) се утаяват най-грозните примери на корупция, безнаказаност и криминални зависимости.
Пътят на възхода на България започва с активното включване на българите, живеещи зад граница в българската политика. Към момента съществуват редица рестриктивни мерки за подобно действие – от забрана за избирането на изборни длъжности на лица с двойно гражданство, през тежка и тромава процедура на гласуване зад граница, та до цинични изказвания от типа „не ни се мотайте в краката, вие сте дезертьори“.
Американецът Джеймс Фрийман Кларк е казал: „Политикът мисли за следващите избори, държавникът – за следващото поколение“. Именно за това, за да утвърдим законова и образована България в XXI век, следва да дадем възможност на всеки българин, независимо къде се намира по света, да допринесе за добруването на Родината. За силна и просперираща България, даваща еднакви възможности на своите граждани – независимо дали живеят на територията на Майка България, в някои от историческите общности в близката чужбина или сред новите български имигрантски общности, разпръснати по света.
Иван Анчев
