За шеста поредна година Фондация за свобода ”Фридрих Науман” издаде ”Черната книга на правителственото разхищение в България”. Петя Дюлгерова, програмен директор на фондация ”Фридрих Науман”, и Борис Митов, журналист от ”Свободна Европа” и един от авторите в книгата, коментират в “Мрежата” по програма “Христо Ботев” конкретни случаи на правителствено разхищение.
Петя Дюлгерова казва, че "Черната книга на правителственото разхищение" се издава от Фондация за свобода "Фридрих Науман", защото от Фондацията вярват, че тази информация трябва да достига до гражданите, за да може те да осъществят контрола над институциите. Според Петя Дюлгерова “силата на книгата е в достоверните факти, които публикува, и това, че дава една моментна снимка какво се случва в страната.”
Борис Митов разказва за своя текст в "Черната книга на правителственото разхищение в България", “емблематичен за присъствието на Данаил Кирилов в правосъдното министерство. То беше кратко, започна изненадващо, завърши още по-изненадващо и без всякакво обяснение за мотивите, с което приключи. Горе-долу по същия начин протече и тази поръчка. Всичко, което се случи в рамките на тази процедура, беше с противоречиви мотиви, понякога без всякакви мотиви, и всъщност накрая стана ясно, че едни доста сериозни пари отиват по не особено ясни и обективни критерии в една и съща посока години наред.
Става въпрос за една доста голяма обществена поръчка за доставката на храни за всички затвори на територията на страната. Първоначалната ѝ прогнозна стойност е 34 млн. лева, тръгва една процедура, която е открита в края на 2018 г., тогава Данаил Кирилов още не е министър на правосъдието. Тази процедура си върви по каналния ред, за да се стигне до лятото на 2019 г., когато изведнъж се намесва Данаил Кирилов и решава без мотиви да освободи главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" Васил Миладинов. Веднага след анонса, че той ще бъде махнат с намека, че има данни за корупционно поведение от негова страна, тази поръчка беше скоропостижно приключена. Бяха отворени офертите и два дни по-късно беше прекратена с мотива, че всички кандидати с изключение на един са отстранени от процедурата, и така не може да бъде постигната конкурентност. Освен това, беше направена една кадрова рокада в т.нар. отдел "Финансово и ресурсно осигуряване", който технически движеше тази процедура. Началникът на отдела беше махната чрез преразпределяне на щатни бройки, беше сложена една друга жена, която отвори офертите и веднага след това прекрати процедурата. Малко по-късно процедурата отново беше отворена за втори път, като този път обаче условията бяха така направени, че едната от отстранените фирми вече да отговаря на тях. Поръчката беше за по-висока стойност, а именно вече за над 46 млн. и 200 хил. лева. Едната от отстранените фирми се яви отново и се оказа, че е единственият желаещ да участва в повторната процедура. Този път вече го нямаше мотивът на правосъдното министерство, че няма конкуренция, защото кандидатът накрая е само един, и този кандидат спечели. Интересното накрая е, че същата тази фирма, която спечели поръчка за общо над 55 млн. лева, се оказа, че от 2014 г. до 2018 г. е спечелила над 34 млн. и 400 хил. лева отново за доставка за храни в затворите, въпреки че е подписала първоначален договор, който е само за около 4 млн. лева. Оказа се, че този договор е продължаван с няколко анекса във времето, за да може да се стигне до тези 34 млн. лева, без да се провежда процедура за обществена поръчка в този период. Определено мога да кажа, че през годините една конкретна фирма е станала любимец на едно конкретно министерство. И около тази фирма постоянно витаят въпроси, които не получават отговор.”
Кой трябва да осъществи контрола и достъпа до информация
Петя Дюлгерова разказва, че от Фондацията изпращат "Черната книга" до институциите, но “от там нататък те какво предприемат, няма как да знаем. Не сме получавали и отговор от тях.”
Според Борис Митов. Един от проблемите, с които се сблъскват разследващите журналисти, е достъпът до информация. “За съжаление в повечето случаи не само при мен, а и при доста други колеги, се вижда, че институциите, които би трябвало сами да имат готовност да се отчитат пред обществото и да огласяват при поискване чувствителна обществена информация, те не го правят. Те правят всякакви опити тази информация да бъде скрита. И ако мога да направя паралел със случая, за който досега разказвах, колежката Мила Чернева от вестник "Капитал" по същата тази тема благодарение на Закона за достъп до обществена информация стигна до разкритието, че въпросната фирма между 2014 и 2018 г. чрез анекси, а не по процедура във връзка със Закона за обществените поръчки, е получила общо 34 млн. лева от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Тази информация беше усърдно крита от Министерство на правосъдието в продължение на дълъг период от време. Беше ѝ отказан достъп до информация и се наложи тя да води дело, което да спечели, за да стигне до тази информация. Става въпрос за едни 34 млн. лева обществени пари, които са били дадени за една дейност, която отново е публична – издръжката с храна на затворниците. Това са неща, които би трябвало да са под прожектора на общественото внимание непрекъснато, а не при поискване.”
Защо не се случва така и достъпът до информация
Според Борис Митов “специално в тази сфера, но и в много други, корупционният риск е много висок – когато една и съща единствена фирма в продължение на седем години си осигурява от държавата общо близо 90 млн. лева. И това всеки път е свързано с липса на информация, с противоречиви практики в държавната администрация, с решения, вземани без мотиви, с кадрови рокади, които отново са без мотиви, с намеси на министъра в една обществена поръчка, защото тук министърът лично се намеси, махайки шефа на тази дирекция. И нищо от това не се обяснява защо се случва.”
Петя Дюлгерова допълва, че често не успяват да публикуват разследвания в "Черната книга", “точно защото имаме нужда от информация и от институциите. И е хубаво, че я има Програма "Достъп до информация", която помага на разследващите журналисти."
За бъдещето на “Черната книга” Петя Дюлгерова казва, че ще продължат да я издават, за да подкрепят свободната журналистика. “Но нашият апел е към гражданите да изпращат сигнали, които да се проверят от нашите автори. Защото, за да живеем всички по-добре в обществото ни, има нужда от засилен граждански контрол.”
“Гражданите са тези, на които може да имаме доверие. Очевидно е, че работата с т.нар. "компетентни органи" ни е показала през годините, че техният подход е изключително избирателен. Много по-често е показен, но винаги е избирателен. Защото в определени моменти отказват да се намесят, без да обясняват защо. Което ни връща към един въпрос, който задавахме много често през 2013 г. – Кой?” – допълва Борис Митов.
