Къде сме ние, българите?
Първата цел, която преследвах с публикуването на статията: „Гръцката хиперкриза и българските интереси”, е на път да се реализира: родните институции най-после започнаха дебат по темата! Провокирани и от журналисти, в задочен спор влязоха неуморният финансов финистър и консервативно настроеният гуверньор на БНБ. Лъснаха различията: Иван Искров увери, че гръцките банки и техните подразделения у нас били стабилни; Симеон Дянков не му повярва и отправи питане към...МВФ!
Да оставим настрана разминаването - не ни е за първи път да виждаме разнопосочни реакции от една и съща кохорта управляващи. А и въпросът не е кой от двамата е по-адекватен на обстановката, а какво се случва в епицентъра на финансовото земетресение – Атина и как ще се отрази на България. Затова нека обърнем поглед върху наличната информация.
На сайта на БНБ може да намерим обилни данни, разкриващи капиталовата адекватност, кредитната дейност, депозитните резултати, извлечените печалби на банките. Впечатляващ е например фактът, че след 2005 г. общият депозитен ресурс се е увеличил двойно и е достигнал 60,8 милиарда евро. Логично е да приемем, че над 90% от него е на разположение на чуждестранните банки, опериращи на българския пазар /родните банки се броят на пръстите на едната ръка!/
Но по един индикатор: динамиката на репатрираните капитали от България в чужбина, прозрачна и прецизна информация липсва.
Дали това е пропуск, или съзнателно покриване на картината, предстои да узнаем. Като отговорен гражданин си позволих да поискам с официално писмо достъп до тази информация лично от г-н Искров /любопитно е дали ще реагира на молбата, отправена от името на гражданското експертно сдружение „Глас”!/. Докато получа отговор, съм принуден да боравя с косвени доказателства. А те говорят по-скоро в полза на съмненията, които са обхванали министър Дянков.
Първо, българските капитали, които чрез банките се държат в чужбина, стръмно нарастват през последните години-включително и в месеците преди взривяването на гръцката хиперкриза /виг. Графика 1/;
Лесно е да се забележи, че бързото увеличение на активите на търговските банки в чужбина е започнало през 2006 г. и е продължило до края на 2009 г./ за януари и февруари 2010 г. няма данни/. Каква част от брутната сума – 4,097 милиарда евро-се падат на гръцките банки? Какви суми извън тези активи са напуснали границите на България и са постъпили в трезорите на банките майки в Гърция, Италия, Австрия, Унгария?
Точно тези числа липсват в пъзела. На нацията и парламента не се дава подробен публичен отчет какво печелим и какво губим от депозитите, поддържани от БНБ в чужбина. Както не се знае какво става с лихвите от европейските финанси, постъпили по линия на структурните и предприсъединителните фондове /контролирани на местна почва от БНБ/.
Второ, моята информация за структурата на депозитната база, получена след консултации с банкови експерти, показва следното:
Гръцките банки държат приблизително 25% пазарен дял в България. Общият размер на активите на действащите в страната гръцки банки е 20,53 млрд. лева, а общият размер на концентрираният депозитен ресурс (привлечен от фирми и граждани) в гръцките банки у нас, е 10,86 млрд. лева. Готов ли е г-н Искров да заложи дипломата и поста си, за да покаже в числа каква част от привлечения от гръцките банки национален капитал е останал в подкрепа на стабилитета на българската индустрия и финансова система, и каква част от този капитал е преминал зад граница? И откъде гръцките банкери черпят „евтин кредитен ресурс” който раздавали у нас, при положение, че са в ликвидна криза?
Отправям това питане в упор, защото българският интерес, измерен във финикийски знаци /почти 11 млрд. лева, или почти 5,5 млрд. евро, показващи стойността на капиталите на фирмите и домакинствата, депозирани в гръцките банки/ ми е по-скъп от накърненото достойнство на гръцките банкери. Още повече, че България няма капка вина за гръцката финансова трагедия. На каква логика и на какви пазарни правила се подчинява кредитната дейност на чуждестранните банки у нас, почти замряла през последните две години /въпреки свръхвисоките лихви и растящите депозити, поощрявани чрез нелоялна конкуренция/? Ситуацията в българската икономика била рискова! А нискорискова ли е тя в Гърция, Италия, Испания, Португалия? Задавайки професионално подобни нелицеприятни въпроси, българският финансов министър би помогнал на собствениците на гръцките банки, ползващи пари на български вложители, да намерят реални, а не спекулативни варианти за връщане към нормалността в занаята.
Тук няма национални пристрастия. Има сметки и интереси! Например, подобни съмнения в деловата ективност на ОТП/ДСК, въпреки кризисната ситуация в Унгария, засега не срещаме. Тези дни банката майка отчете стабилни резултати, вкл. нарастване на депозитите в ДСК с 11%.
Не от вчера независими международни институции ни предупреждават да сме внимателни със съседите на юг. Още преди месец агенция Блумбърг разпространи доклад на „Морган Стенли”, в който се казва:
„България и Румъния са най-уязвими от кризата в Гърция, тъй като най-големите инвестиции на гръцките банки са в тези две страни. Гръцките банки ще оттеглят финансирането си от най-младите им подразделения в Европа и ще се опитат да увеличат местните депозити за сметка на кредитирането. В краен случай гръцките банки временно ще спрат всякакво кредитиране.В резултат икономиките от Централна и Източна Европа ще изпитат остра липса на кредити. Това ще спъне възстановяването най-вече на България и в по-малка степен на Румъния".
Как да защитаваме българските финансови интереси? В това отношение би трябвало да се учим от Европа. Вижте каква словесна финансова война се завихри между Брюксел, Берлин и Париж, от една страна, и, Атина - от друга. Най-напред членовете на ВИП-клуба в ЕС посегнаха към червения картон, /което значи изгонване на Гърция от еврозоната/. Заплахата подейства! После поискаха ултимативно до 16 март 2010 г. гръцкото правителство да въведе драстични мерки за орязване на публични разходи, заплати и пенсии, както и за повишаване на ставката по ДДС (от 19% на 21%).Ултиматумът проработи, въпреки нестихващите стачни протести в държавата / допуснала цели две десетилетия да живее далеч над приходите и натрупала космически външен дълг от 300 милиарда долара/.
Богатите държави и глобалните корпоративни мрежи почнаха пазарлъка за разпродажбата на Гърция по същество. Вече й поискаха като залог беломорските острови и Акропола!
Сега ще стане ясно що е това европейски интерес и кому служи той.
Общият интерес диктува да се защити на първо място еврото като валутен инструмент. Има от кого! Тези дни американските служби започнаха разследване срещу глобални играчи от ранга на Сорос, позовавайки се на сигнали, че на 2 февруари т.г. конспиративно са обсъждали колективна акция за дестабилизиране на еврото. Вече научихме, че Голдмън Сакс и цял отбор майстори на сенчести финансови операции готвят сделки/наддаване с гръцки ценни книжа. Лешоядите се завръщат на международните финансови пазари!
На второ място, ЕС трябва да опази от крах еврозоната, в която са заложили съдбите си 16 държави. Задачата е сложна и времеемка, защото се иска общо съгласие, за да се премине от валутен към икономически съюз; което ще рече-да се направи последната крачка към трансформацията на общността в наднационална държава /политически съюз/. Как ще стане това, при дълбоките различия между англосаксонската и континенталната зона, между тях и южните страни, е трудно да се отгатне днес. А и темите, по които трябва да се постигне съгласие, са от трудни по-трудни: въвеждане на обща данъчна политика; създаване на независими рейтингови институции за европейската икономика и финанси;общ механизъм за намеса при кризисни ситуации...
Вероятно типично по брюкселски ще се открие десетилетна процедура на преговори, която в крайна сметка ще приключи с решение, наложено от тандема: Германия и Франция. /Стига дотогава да не се сбъднат мрачните предсказания на капацитети като Нуриел Рубини, че еврозоната, т.е. финансовото ядро, няма да издържи на кризата и ще се пръсне /.
Ситуацията се усложнява и от парцелираните интереси на богатите държави. Германия, която държи най-голям дял от дълга на Гърция, доскоро се въздържаше от оказване на пряка помощ на закъсалите партньори, заради съпротивата от своите данъкоплатците. „Защо ще плащаме заради гърците, живяли не според доходите си” - коментират пресметливите германци. После пишат отворени писма до гърците, обвинявайки ги в смъртни грехове: от демонстрация на южняшки мързел до прояви на византийска подлост при сделките на глобалните пазари. Франция - другият значим притежател на гръцки дългови инструменти, също се колебаеше как да постъпи. Страховете на Саркози се подсилват от факта, че Гърция вече опипва почвата за спасително споразумение с МВФ, където решаващ е гласът на прекия му съперник Доминик Строс-Кан!
Силните не винаги са прави - икономически и морално. Така е и в случая с гръцката финансова и социална трагедия. По тази тема вече излизат десетки независими анализи, които поставят неудобни въпроси: кой и защо прие Гърция в еврозоната, когато беше ясно, че не отговаря на критериите; само кризата ли е виновна, или страни като Германия, ползващи Гърция за удобна дъмпингова зона, също са налели бензин в огъня и т.н. Но в крайна сметка силните налагат волята си, а слабите политически и финансово държави се пригаждат спрямо нея.
Този извод важи и за България. Което не означава да стоим и да гледаме сеир. Нито да демострираме непукизъм, сякаш пробивът на южния финансов фронт в глобалната война срещу ЕС не ни засяга. Ние сме патили много пъти като нация от бездействие, или от криворазбран интернационализъм. И сме печелили, когато сме отстоявали активно българския интерес, в съзвучие с международния. За да съм съвсем конкретен, бих искал да препоръчам на господата Искров и Дянков да се запознаят с българската банкова история от 1929-32 г.-за да се поучат, как при по-тежка ситуация наши държавници са стабилизирали националните финанси, и то в пряка конкуренция със съседна Гърция /за справка: Румен Аврамов „Стопанският ХХ век на България”, 2001;Васил Василев, Как България преживя Голямата депресия? Монитор, 17/12/2008 г./ .
Що се отнася до заявената супе-рцел за влизане на България в ЕРМ-2, тя просто трябва да слезе от дневния ред най-малко до 2012 г. Нека да вземем пример от Полша-единствената източноевропейска страна, взела крупен заем от МВФ, за да финансира антикризисната си стратегия; и единствена страна в целия ЕС, постигнала положителен икономически растеж през 2009. Полският премиер Туск заяви: искаме да сме в еврозоната, но не сега! България, с нейният 6 процентен спад за м.г., има още по-малко основания да бърза. А и кой се качва на кораб, чиито срок за генерален ремонт вече е изтекъл!
Проф. Кръстьо Петков
