Вече една година политиците се правят на медици, а медиците на политици. Резултатът е ограничаване на човешки права и свободи, погром върху икономиката и благосъстоянието на хората, разрушаване на социалните връзки в обществото, унищожаване на нормалността, създаване на реален риск за живота и здравето в измерения по-големи от щетите нанасяни от Ковид-19.
Всичко това се случва посредством налагане на страх и масова психоза в невиждани досега размери. Използваните средства са на ръба на науката или чисто псевдонаучни. Пресилената епидемия започна с политически привкус и атаки към Китай, враг номер 1 на либералния капитализъм. Някак си остана на много заден план мутацията на коронавируса при прескачането му от Австралия към Китай, но последващите мутации при преминаването му в Европа и Америка се превърнаха в сериозен инструмент за нагнетяване на паника. Така е и до днес – всеки нов щам се използва като мотивационна бухалка за дисциплиниране на мислещите и задаващите въпроси.
Колосът на тази пандемия се държи върху глибените крака на един ПСР тест, който дори и тест не, с много условности и грешки в интерпретацията на резултатите. Никой не поставя под въпрос 80-те % безсимптомни всъщност заразени ли са изобщо и колко от тях са фалшиво положителни. Какъв процент от нетестваните са се срещнали с вируса си остава някаква енигма, чието разбулване е достъпно единствено за политически врачки и гадатели.
Противоепидемичните мерки достигнаха върха на научната екзотика с въвеждане на маски без стандарт и без доказан ефект; с налагане на дистанция с разтегливи параметри в зависимост от натиска на ресторантьори; със затваряне на училища и безпрецедентна социална изолация, които се оказа че удължиха времето за цуркулиране на вируса, но не намалиха нито броя на заразените, нито на починалите. Станахме свидетели на двойно увеличие на броя на починалите от други заболявания, да не говорим колко се е увеличил броят на усложнените хронични заболявания. Чудно как приехме за естествено ние да пазим здравната система, вместо тя нас да пази.
Сега е ред на фетишизирания, но недоказан още, ефект на ваксините. Нищо че те всъщност са във фаза на проучване, например тази на Пфайзер-Бионтех е до 27 януари 2023 г, важното е да се обещава избавление, макар и това избавление да е доста силово. Ние вече се маскирахме, дезинфекцирахме, дистанцирахме, изолирахме и нищо от предвижданото не се случи. Колко му е да изкараме още един експеримент и да се вакснираме. Само че на някои въпроси трябва да бъде даден отговор:
1. Защо трябва да се ваксинират преболедували след като тяхната имунна система е реагирала на цялата РНК на вируса, а ваксината съдържа само част от нея?
2. Ако преболедуването не създава имунитет, защо ваксината да го създава?
3. Ако ваксината създава имунитет, защо преболедуването да не го създава?
4. Не е ли манипулация, след като горните въпроси нямат отговор, да се ваксинират политически лица, които са преболедували?
5. След като се ваксинират знаково въпросните лица, защо не се ваксинира и министър председателят?
6. Защо се подписва информирано съгласие с освобождаване от отговорност на производителя?
7. Кой ще плати обезщетението и в какъв размер при настъпване на усложнения и неблагоприятни за ваксинирания последици?
8. Въз основа на какво се обещава преустановяване на пандемията след масово ваксиниране, след като нито производителите, нито СЗО, нито съответните здравни служби знаят точно каква доза ще се окаже правилната, нито дали ваксинираните не предават заразата и няма нито едно научно изследване, което да потвърждава дали ваксината изобщо има ефект върху разпространението на вируса?
9. Има ли безспорни данни за предпазване на ваксинирания от заразяване след среща с вируса?
10. Колко от ваксинираните не се заразяват, колко се заразяват, след колко време и на какво се дължи?
11. След като няма система за проследяване на ваксинираните, как ще се знае дали ваксината работи или други фактори са довели до намаляване на заболяемостта?
12. Биха ли работили ваксините при новите щамове? Защо? Ако не проработят, какво следва?
13. Защо се поставя цел 70% от населението да бъдат доброволно ваксинирани и се купуват такива количества ваксини, след като непреболедувалите и непротивопоказаните са вече под 50%?
14. Какво следва ако няма желаещи да се ваксинират или няма да бъдат доставени ваксини за достигане на целта 70%, ако изобщо това е целта?
15. Какво ще бъде направено с ваксините, ако през пролетта и лятото заболяемостта спадне както обикновено и хората откажат да се ваксинират доброволно и без условия за ограничения?
16. Какво се случва ако се окаже, че с ваксина и без ваксина ефективността на въздействието върху разпространението на вируса, заболяемостта и смъртността са с подобен ефект като този с локдаун и без локдаун, т.е. недостатъчно?
17. Кой ще носи отговорност, каква, при какви обстоятелства и как?
Тези въпроси трябва да получат отговор, в противен случай вървим стремглаво към следното: политици да се изказват при какви обстоятелства ние можем да упражняваме основните си права, гарантирани с международни договори и национални конституции.
„Мисля, че хората, които са ваксинирани, трябва да имат възможност отново да упражняват основните си права.“, казва Хайко Маас, министър на ВъншнитеработинаГермания.
Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис изпрати писмено предложение на ЕК за въвеждане на Европейски имунизационен паспорт, а ваксинираните лица да получат свободно право на пътуване в ЕС. Това, според него, щяло да стимулира гражданите да се ваксинират, „защото само по този начин може да бъде гарантирано завръщане към нормалността“.
СЗО отговори така: „Понастоящем не въвеждайте изисквания за доказателство за ваксинация или имунитет за международни пътувания като условие за влизане, тъй като все още има критични неизвестни по отношение на ефикасността на ваксинацията за намаляване на заразяването и ограничената наличност на ваксини.“
Антония Първанова
