Свърши се с АЕЦ Белене. Когато площадката ѝ бъде освободена от реакторите, за които българските данъкоплатци платиха 1,3 млрд. лева, тя отново ще се превърне в гьол. Такъв, какъвто го видя Борисов в първата си година.
АЕЦ умря, да живее АЕЦ! Това е най-краткото описание на обявения тази седмица план на правителството с руските реактори за АЕЦ Белене да се прави 7-ми, че и 8-ми блок на АЕЦ Козлодуй. Свърши се с АЕЦ Белене. Когато площадката ѝ бъде освободена от двата реактора, за които българските данъкоплатци платиха 1,3 милиарда лева, тя отново ще се превърне в гьол. Такъв, какъвто го видя Борисов в първата си година като премиер, наричайки го “висша форма на корупция”. А днес не смее да обяви кончината ѝ.
Какво се случва
Тази седмица кабинетът одобри доклад на министъра на енергетиката Теменужка Петкова, давайки ѝ зелена светлина да предприеме необходимите действия за пълно използване на капацитета на площадка №2 в АЕЦ Козлодуй за изграждане на нова ядрена мощност с доставеното оборудване за АЕЦ Белене. Задачата на Петкова е да представи модел за финансово структуриране и правен анализ на проекта, който има и влязла в сила Оценка за въздействието върху околната среда (ОВОС). Така още преди да е приключила процедурата за избор на стратегически инвеститор за АЕЦ Белене, правителството реши да започне работа по нова ядрена мощност в съседство. Директорът на АЕЦ Козлодуй Наско Михов вече обяви, че според заключението от проучването, възложено миналата есен, “това е инженерно-технически, екологично и икономически възможно решение” - да се използват руските реактори за новия блок на АЕЦ Козлодуй.
Идеята за седми блок на АЕЦ Козлодуй датира от времето на първото правителство на ГЕРБ и Борисов, което през 2012 спря проекта “Белене”. Създадена беше дори проектна компания „АЕЦ Козлодуй - Нови мощности“ ЕАД. Следващият кабинет на Пламен Орешарски отиде по-далеч и броени дни преди да се разпусне подписа споразумение с американската компания “Уестингхаус”, специализирана в изграждане на ядрени мощности. То предвиждаше новият блок да влезе в експлоатация през 2023 година, но вторият кабинет на Борисов не одобри споразумението. И ето, че сега, когато остава месец и половина до разпускането на парламента, третото правителство на Борисов се забърза с проекта. Катализатор се оказа подписаният в края на октомври м.г. ядрен меморандум за разбирателство между САЩ и България, като една от целите му е да доведе и до доставки на свежо ядрено гориво за АЕЦ Козлодуй от “Уестингхаус”. Това би било реална диверсификация - сега доставките са само от Русия.
Под чертата
“Изграждане на нова ядрена мощност” - това е новата мантра на властта, когато говори за европейската зелена сделка, редуциране на емисиите от парникови газове и намаляване на зависимостта от внос на енергийни ресурси “по оптимален и конкурентоспособен начин”. В общи линии това би могло да се преведе така: Когато затворим ТЕЦ-овете на въглища, а това неминуемо ще се случи до 2030 година, ще са нужни нови енергийни мощности, тъй като ТЕЦ-овете осигуряват 45% от електроенергията на България. А пети и шести блок на АЕЦ Козлодуй ще работят максимум докъм 2040 година.
Какъв ще е финансовият модел, по който ще се реализира новият блок на АЕЦ Козлодуй? Най-ранният вариант беше това да стане чрез кредити с държавни гаранции. Eдва ли ще пробват пак с концепцията за АЕЦ Белене, предвидена да се реализира на чисто пазарен принцип, без никаква държавна подкрепа - без държавни гаранции за кредити, без договори за изкупуване на ток и пр. Подобен безпрецедентен замисъл срещна недоволството на кандидат-инвеститори.
Тази финансова схема със сигурност няма да е в сила за новата мощност. Според директора на АЕЦ Козлодуй, проектът може да е факт до десет години, а цената - около “10% от БВП”. По времето на кабинета “Орешарски” се спрягаха суми от порядъка на 5-6 милиарда долара.
Старите играчи пак са тук
Ако ще строи нов блок на АЕЦ Козлодуй, правителството - с одобрението на парламента - ще трябва за втори път да прекрати проекта “Белене”. Нищо, че сега опорната точка на управляващите е, че двата проекта са конкурентни и ще тръгне този, който докаже възвръщаемост. Към момента "Втора атомна" е на стадий връчени информационни меморандуми на пет големи компании. Следващите етапи са: покани за подаване на обвързващи оферти към предпочетени кандидати за стратегически инвеститор, подаване на самите оферти, преговори и избор на инвеститор, за който Теменужка Петкова трябваше да докладва на парламента още миналата есен.
В действителност новата игра с мирния атом ще е пак със старите играчи. Няма как проектът да мине без руската компания “Росатом” - заради руските реактори. Но вече ще участват и американски компании. Впрочем, това предложи и посланикът на САЩ в България Херо Мустафа при свое посещение в АЕЦ Козлодуй. “Двете страни обсъдиха хибридно решение, което максимално да използва оборудването, което България е закупила преди за проекта “Белене”, допълнено от най-добрите в класа технологии от редица западни доставчици”, се казва в съобщение на американското посолство. И ето, че Борисов тази седмица използва същото определение за новия проект - “хибрид”.
“Седми реактор означава платените от България над 1,3 милиарда лева за тези реактори, с диверсификация на ядреното гориво, с нова турбина „Арабела“ и с контури и електронно управление също, да не изброявам фирмите”, казва премиерът. Това всъщност значи руски реактор, американско ядрено гориво, оборудване за турбинна зала и турбогенераторна инсталация от General Electric, които, впрочем, предлагат същото за АЕЦ Белене. Означава ли това, че управляващите вече са говорили за новия проект с някои от кандидатите за "Втора атомна"?
Намигване към САЩ, опит за оцеляване на властта, шамар към бъдещите инвеститори в АЕЦ Белене - така депутати от БСП и ДПС критикуваха още миналата есен идеите за нови мощности на площадката на АЕЦ Козлодуй. Сега мълчат. Но времето е фактор и нищо чудно “Борисов-3” да остави и решението за прекратяване на “Белене”, и това за 7-ми блок на “Козлодуй” на следващото правителство и следващия парламент. Това обаче не променя факта, че и той даде своя принос за гьола.
Емилия Милчева
