Г-н Борисов, казвам се Аглика Герчева, на 39 г, майка на две деца и Ви пиша във връзка с постоянните Ви гръмки изказвания как в пандемична и усложнена обстановка подпомагате хората и бизнеса. Сега ще Ви разкажа как реално стоят нещата през моите и през очите на още хиляди души в България.
Да започнем от 22.11.20 г., когато се взе решение да затворите кафетата, ресторантите, моловете и всички бизнеси, които според Вас са основният източник на разрастване на вируса. Тогава гръмко заявихте, че рестрикциите са за три седмици. Е да, ама не - вече 62 дни не мога да упражня правото си да работя. Същото е и със съпругът ми - за съжаление и двамата сме в ресторантьорският бизнес.
След три дни пак по всички телевизии слушах как отпускате милиони левове за подпомагане на всички браншове и хората работещи в тях, засегнати от рестрикциите и как няма да има гладни хора за Коледа. Отново да, ама не - за тези 62 дни попълних куп декларации, които работодателят ми съвестно занесе в съответните инстанции, да не говорим, че съответните инстанции от незнание какво да правят, го разиграваха с дни и резултатът е, че получих на 30.12.2020 г сумата от 24.00 лв - обезщетение за един работен ден от ноември. Съпругът ми, както и хиляди други хора, не са получили и това. И да Ви кажа - благодарение на семейството си не бях гладна на Коледа, но децата ми останаха без подаръци. Сигурна съм, че някои хора са останали гладни, някои са останали без ток, други без лекарства.
В началото на тази седмица се зарадвах, че е дошло време да получа поне детските надбавки, които ми се полагат и които обикновено на 15-то число получавам - е да, ама не! Поради неясни причини, днес 20.01.21 все още ги няма. Благодарение на стахотната ни социална политика!
В крайна сметка - благодаря Ви за безкрайната помощ от 24.00 лв за 4-членно семейство, разделена на 62 дни = 0.39 ст на ден!
Няма да продължавам с това, че Вашето управление и прословутите Ви помощи почти убиха бизнеса на работодателите ми - бизнес, който са градили в продължение на 30 г. И че поради тази причина вече не е сигурно дали ще се върна на работа!
В заключение ще Ви кажа - дано да спите спокойно, когато на съвестта Ви тежат хиляди съсипани живота, дано да прегръщате внуците си с мисълта, че някоя майка прегръща детето си и плаче от безсилие!
Нямам нужда от Ковид-19 за да съсипе живота ми - Вие го направихте достатъчно успешно!!!
Отвореното писмо е публикувано от Сдружението на заведенията в България
