Преди да утрои габаритите си и преди да стопи до нула доверието в себе си, за Ревизоро се говореше, че е честен човек. Сложиха го шеф на митниците, за да бори контрабандата и корупцията. Не стана, но още се говореше, че е честен.
После не се говореше нищо.
После Ревизоро се върна като патриот – ревизия на патриотизма не направи, но го инсталираха да спасява екологията и водата. И човекът се събуди министър.
Нали сте виждали какво пише на обект, в който има ревизия? Затворено – това пише – затворено за ревизия. И Емил Димитров – Ревизоро, се затвори в собствения си непогрешим свят.
Назидателен и агресивен, този мъж, изпълзял като охлюв от басня на Стоян Михайловски до върховете, изведнъж си повярва, че му е позволено всичко. Повярва си, че всеки ден си говори ту със служители от министерството, ту с Господ.
Манията за непогрешимост го завладя изцяло.
Днес обаче този внезапен големец, еднакво компетентен и по въпросите на хореографията на шопските танци, и по въпросите на тръбополиването с язовирна вода, удари тавана.
Удари тавана с шпакла. Направи такава шпакла на Борисов, че дори самият премиер Слънце трепна за миг.
Борисов отговаря за всичко в България, а Радев – само за жена си – каза Ревизоро, докато го снимат камерите.
С това свое подмазване той си заслужи титлата Шпакла на месец януари и на екологията и водите.
Както го е подкарал, току виж утре го видим я министър на културната чистота, я министър на безсрамието.
Ех, бедни, бедни Ревизоро, защо не си стоя на читалищната сцена, ами заемаш място на политическата такава? Засега.
Николай Милчев
