Вместо да се използва публичният ресурс за гръбнака на българската икономика – микро, малки и средни фирми, този ресурс потъва в джобовете на тесен приятелски кръг
„В условията на паричен съвет монетарната политика е забранена със закон. Затова за нашата страна вторият стълб на икономическата политика - фискалната политика, е единственият инструмент за пазарно регулиране, за стимулиране на растежа и за преструктуриране на икономиката по критериите на засилващата се пазарна конкуренция в ЕС и на равнище световно стопанство“, заяви от трибуната на Народното събрание депутатът от Парламентарната група на „БСП за България“ Румен Гечев .
Повече от учудващо е, според проф.Гечев, нежеланието на правителството на ГЕРБ вече цяло десетилетие да не променя наследената данъчна политика и по точно плоския данък. „Сравнителният анализ на статистическите данни от Евростат, НСИ и БНБ, категорично доказват, че той не носи положителни фискални, инвестиционни и социални ефекти за страната ни“, анализира депутатът.
Той посочи и че у нас делът на бюджетните приходи от данъци върху доходите спрямо БВП е по-нисък от европейските страни с прогресивно данъчно облагане: „Всъщност, няма нито една развита страна в света, която да е прилагала плосък данък като средство за стимулиране на икономиката и подобряване на жизнения стандарт“.
Проф. Гечев цитира данните, според които ГЕРБ поддържа през последните години дял на бюджетните приходи в БВП в границите на средно 35-37%, което е с около 10% по-ниско от осреднения показател за ЕС. „При БВП от около 115 млрд. лева това означава 10 млрд. лева по-малко за здраве, образование, наука, публични инвестиции и по-достойно пенсионно осигуряване.“
По думите му никакво покритие не намират и пропагандните твърдения на отиващото си управление за „големи успехи“ в събирането на данъците: „Само през август 2018 г. бяха открити четири нелегални фабрики за цигари. Фабрики, тирове, работници, останали извън погледа на кметове, НАП, МФ, МВР, ДАНС, Митници и прочее очевидно приспани с недуховни стимули държавни институции.
„По данни на МФ полузатвореният ресторантьорски бизнес през 2020 г. отчете същите платени данъци като преди епидемичния период през 2019 г.“, коментира официалната статистика депутатът и критикува: „А пък премиерът Борисов и неговият Министерски съвет сами отчетоха 700 млн. лева неплатени данъци от Организирани престъпни групи в хазартния бизнес, която очевидно успешно е инкорпорирала герои от регулиращи органи, министри и др. висши чиновници, които би следвало да са вече субект на правораздавателните органи“.
Румен Гечев изрази опасения: „Сега от МФ са събрали обратно няколко лева, но предстои да плащаме вероятно десетки милиони по предстоящи дела в Страсбург. Впрочем, и български съдебни състави вече отсъдиха неправомерно отнемане на лицензии, неправомерно запорирани имущества и активи и т.н. Генерална дирекция „Бюджет“ на ЕК многократно предупреждава писмено МФ и Агенция „Митници“ за недопустими практики на измами при остойностяване на вносни стоки при което Общността а и нашия бюджет понасят огромни загуби. Започнали са процедури, в резултат на които може да се окаже, че ще бъдем осъдени да плащаме компенсации в стотици милиони евро.“
Депутатът подчерта, че не са се потвърдили и пропагандните очаквания, че по-ниските данъци у нас ще привлекат чужди инвестиции: „Точно обратното, в сравнение с 2007-08 година, т.е. периода преди въвеждането на плоския данък, преките чужди инвестиции са намалели над 8 пъти. Особено драматично е свиването им през последните три години, когато те фактически стават все по-малко от помощите които превеждат на своите близки българите от чужбина.“
В края на мандата си в рамките на ЕС, ГЕРБ и подгласниците му отчитат най-ниски чужди инвестиции на човек от населението, най-нисък БВП на човек от населението, най-ниска икономическа конкурентоспособност, най-нисък и най-неблагоприятен като структура експортен потенциал, най-висока зависимост от внос на потребителски и хранителни стоки, най-висока смъртност и най-ниска раждаемост, най-труден достъп до здравеопазване, най-дълбока социална поляризация, най-висока степен на замърсяване, според изявлението на проф. Гечев. „Няма съмнение, че плоският данък и робуването на откъснати от реалните социално-икономически показатели „големи успехи“ с „нисък държавен дълг, „кредитен рейтинг и чакалнята на еврото“ няма как да скрият тази твърде нерадостна картина“, обърна внимание още социалистът.
Гечев констатира, че за последните 10 години държавният ни дълг е удвоен, а в периода 2017-2020 г са изтеглени над 18 милиарда лева: „Общото равнище на дълга наближава 40 милиарда лева. Второ, кредитният рейтинг се отнася за възможността на държавата ни да изплаща своите дългове. Да, на този етап това все още не е сериозен проблем. Но ако тенденцията на масирано теглене на заеми не се обърне, скоро ще навлезем в дългова спирала. Още повече, че още от догодина имаме значими плащания по този дълг, поради настъпващи падежи на обслужването му. Трето, не е ли очевидно, че влизането ни в Банковия съюз и чакалнята за еврозоната имат най-вече характер на предизборна пропаганда и на отклоняването на вниманието от зачестилите корупционни скандали. Защото с тези най-ниски икономически и социални показатели нямаме шанс да настигнем скоро страни като Швеция, Дания, Полша, Чехия и Унгария, които нито са, нито имат намерение да влизат в банкови съюзи и чакални за еврозоната.“
БСП предлага алтернатива на досегашната бюджетна политика, подчерта Гечев. „Алтернативата е съобразена с доказани европейски практики и спазване на всички изисквания на ЕС по отношение на критериите за финансова стабилност. Първо, ние считаме че делът на бюджетните приходи и разходи следва постепенно да се доближи до средните показатели на нашите партньори от ЕС. Второ, ние залагаме на прогресивното данъчно облагане върху доходите. Това е наша последователна политика и вече четири пъти внасяхме такива данъчни законопроекти, които бяха отхвърлени от управляващите без никакви сериозни аргументи. За хората с приходи до 3 900 лева данъкът остава 10% като расте на малки стъпки до ниво от 10 400 лева, над което пределнитя данък ще остане под 30%. Този пределен данък е значително под средното ниво на аналогичния данък в ЕС, където той възлиза на около 44%. По същество сегашният размер на облагане за средната класа остава непроменена. Тези промени, както и разширяването на данъчната основа към облагане и на приходите от дивиденти от акции и повишаването на максимално осигурителния доход на 3 900 лева, ще увеличи бюджетните приходи с около 1,8 милиарда лева“, уточни той.
По думите му така се създават допълнителни източници за осъществяване на алтернативната социална програма на БСП позволяваща: „Първо, въвеждане на диференцирана ставка върху ДДС на лекарствата, медицинските услуги, на основни хранителни стоки - месо, яйца, мляко, брашно и др., освобождаване от данък на младежите до 26-годишна възраст, намаляване на данъчните задължения на семействата с деца, безплатни учебници за учениците от 1-ви до 12-ти клас, допълнително финансиране на специализиран инвестиционен фонд за стимулиране на икономическото развитие на изостаналите региони и привличането на вътрешни и външни инвестиции, адекватно осъвременяване на пенсиите.“
„В повечето страни от ЕС, има държавни насърчителни банки, които правителствата използват като ключов инструмент за осъществяване на своята икономическа политика. Във „Визия за България, както и в проекта на предизборната ни платформа, Българската банка за развитие заема важно място. Ние считаме, че трябва да бъде ускорен процесът по увеличаването на потенциала на банката, по разширяване на нейния обхват на действие и подобряване на преференциалните условия на кредитиране на нашите малки и средни фирми. Възможно е и участието на банката в по-големи инвестиционни проекти с особено значение за националното ни стопанство. Това трябва да е свързано задължително с публично-частното партньорство, достатъчна инвестиционна възвращаемост и значим социален ефект. В строго съответствие със своя Правилник, ББР трябва да създава благоприятни финансови условия за технологично и продуктово обновление на българските фирми. С други думи, да прави всичко онова, което не изисква от нея сегашното правителство“, обясни Гечев.
Социалистът бе категоричен, че правителството на ГЕРБ безскрупулно използва ББР за предоставяне на преференциални и по същество рискови кредити на фирми и лица, тясно свързани с партийния елит на управляващите: „Нищо, че в устройствения правилник на банката пише: Чл. 4. „(1) Приоритетите в дейността на банката са съобразени с политиката на правителството на Република България по отношение на малките и средните предприятия. Чл.4 (3) При провеждане на държавната политика за насърчаване на малките и средните предприятия Министерският съвет в съответствие с националната стратегия за насърчаване на малките и средните предприятия може да одобрява стратегическите цели и задачи на банката.“ Но вместо да се използва публичният ресурс за гръбнака на българската икономика – микро, малки и средни фирми, този ресурс потъва в джобовете на тесен приятелски кръг, който пряко или задкулисно поддържа затъналата в корупция власт.“
Гечев посочи само някои от най-скандалните факти през последния мандат на ГЕРБ и неговите сателити:
- Пролетта на 2018 г. - Скандалният опит за придобиване на ЧЕЗ-България от невзрачната по капитал, кадрови състав и опит „Интерком“, която се оказа прозрачно свързана с правителството на ГЕРБ. Достатъчни са два факта. Първо, чрез собствената си банка ББР правителството бе поело писмен ангажимент да финансира мераклиите-приватизатори от „Интерком“ по обслужването на 116 млн. евро дълг на ЧЕЗ-България към ЕБВР. Второ, управляващата „Интерком“ - фирма от няколко души, беше приета официално в Министерски съвет, даже видео и снимки с нея и министъра на финансите обиколиха всички телевизии и сайтове. Но благодарение на нашата остра реакция в парламента, както и реакцията на широката българска общественост, тази сделка не бе осъществена
- Април 2020 г. -Кредитна линия от 75 млн. лева на колекторска фирма, чиято дейност е събиране на необслужвани кредити. И тук вместо малки и средни фирми с народната пара сега се разпореждат „бухалкаджии“. Всъщност, зад тази скандална сделка прозира покриването на „лоши кредити“ в някои банки, които обслужват богопомазани олигархични кръгове. И тук премиерът Борисов разигра за пореден път сценки от „Многострадална Геновева“. Притиснат от нелицеприятни факти той заяви: „Възмутен съм от това, което направи ББР. Понеже и финансовият министър ми каза, че никой не се е консултирал с него, както и с министъра на икономиката, който също е принципал на тази банка, съм разпоредил незабавно да освободят борда и директора на ББР“. Ние от БСП, като българските граждани, пък се възмущаваме на такова премиерско лицемерие. На всичкото отгоре Бордът на ББР бе променен само частично, а председателят на Надзорния съвет получи министерски пост само няколко месеца след това театрално премиерско възмущение
- Лятото на 2020 г. - 140 милиона фактически подарък на двамата основни акционери на ПИБ, която единствена от тридесетина банки у нас не бе изпълнила капиталовите критерии на ЕЦБ. Правителството на ГЕРБ и неговите сателити събираха от девет дерета вода, за да оправдаят някак си този твърде странен ход. Отново вместо да подпомагат българският бизнес те решиха с народна пара проблеми на частни акционери, при това доста заможни. Зад димната завеса около тази сделка бяха включени интригуващи сценарии с ЕЦБ и променена на 180 градуса правителствена позиция за банковия съюз. Решението в МС за тези 160 милиона е взета за по-малко от три минути без никакви разисквания. А в Протокола от заседанието четем подвеждащите българските данъкоплатци думи на премиера, че щели да бъдат върнати даже с лихви парите на държавата чрез обратно изкупуване на акциите. Но такава операция би била в грубо нарушение на европейското и българското законодателство. Реалността е, че този публичен ресурс фактически е безсрочен заем за близки до тази власт олигарси и при условия, където държавата няма повече никакъв контрол върху тези средства. Заради корупционните маневри на правителството, ББР ще трябва да отчете десетки милиони лева загуби в баланса си за 2020 г.
„БСП счита, че връщането към доказани модели на икономически политики на водещите страни от ЕС, възстановяването на правовия ред, изкореняването на корупцията и създаването на благоприятна среда за наши и чужди инвеститори ще позволи на страната ни да заеме достойно място сред европейските си партньори“, завърши Гечев.
