Благовест Кирилов е предприемач в сферата на информационните технологии и изнесените услуги. Председател на Управителния съвет на Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги. Той преподава в Техническия университет – София, Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт.
През годините трупа опит в управлението в някои от най-големите компании в сектора на информационните технологии. През 2017 година напуска света на големите корпорации и се отдава на собствени проекти. Един от създателите е на гражданската инициатива „Бъди човек“.
- Какво е отражението на COVID-кризата върху сферата на информационните технологии?
- Нашият бранш успя бързо да се адаптира към правилата за социална дистанция поради своето естество, така че не пострадахме от самите ограниченията. Слава богу, и от самото заболяване.
Свиването на икономиката обаче се отразява и на сектора на информационните технологии. В публичното пространство битува схващането, че щом все повече неща вече се случват онлайн, значи при нас има ръст. Това не е точно така. Информационните технологии и изнесените услуги намират все по-голямо приложения в производството, например, чрез неговата дигитализация. Когато потреблението пада, пада и производството, а оттам се намаляват или се отлагат планираните иновации, защото те са разход.
Ограниченията в пътуванията също нанесоха удар по сектора, защото това е бизнес, който предполага да имаш клиенти в различни държави.
Тепърва ще видим реалните икономически отражения от здравната криза, както и реакциите на властите. И двете трябва да ни поставят нащрек. Икономическата среда ще претърпи трайни промени, особено с въвеждането на дигиталната трансформация. Надявам се компаниите в нашия бранш да се обединим, за да създадем по-добра бизнес среда и да помогнем в изготвянето на една адекватна нормативна база.
За това и работим в Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги.
- Пандемията обезсмисли ли традиционния офис?
- Краткият отговор е „Не“. В началото хоум офисът се възприе изключително възторжено от всички, но тази еуфория не трая дълго. Хоум офисът дава удобства, но реално създава и дискомфорт. Все повече проучвания показват, че при работа от вкъщи се губи усещането за лично и работно време, обедната почивка се размива, а редица некоректни работодатели са готови да злоупотребяват с това. Появява се и психологически момент – домът става офис, започваме да свързваме хола с работното ни време.
След първите месеци на пандемията и въвеждането на отдалечената работа, в момента повечето хора предпочитат да прекарват поне няколко дни от седмицата в офиса.
„Виртуалните“ срещи не могат да заменят реалната работа в екип, както и не могат да изградят колектив. Замяната на традиционния офис с хоум офиса ни показа, че работата е и място за социални контакти, колкото и понякога да ни уморяват.
Пандемията доказа, че за една голяма част от задълженията, поне в нашия бранш, няма значение от коя точка на света работиш. Според мен можем спокойно да кажем, че слуховете за смъртта на традиционния офис се оказаха силно преувеличени, по-скоро ще се наложи гъвкавият модел на работа.
- Българската софтуерна индустрия успява ли да е конкурентна на европейския и на световния пазар?
- България има всички дадености, за да се превърне в топ дестинация за изнесени софтуерни услуги. За момента обаче това не се случва в пълния си капацитет по ред причини. Ако не предприемем действия в посока привличане на клиенти и инвестиции, ще пропуснем много шансове. Трябва да се насочат много усилия в тази посока.
Секторите софтуер и изнесени услуги могат да помогнат със своя опит на правителството за подобряване на електронните услуги, които предоставя. Така те ще станат по-достъпни и от своя страна ще се улесни работата на българските компании. Властта, от своя страна, да включи бизнеса в създаването на е-правителството.
През 2020 година стана ясно, че световен софтуерен гигант ще направи огромна инвестиция в съседна Гърция – това е само един от пропуснатите шансове за нас и не можем да си позволим още такива.
Преди години се направи доста за привличане на подобни инвестиции – знакови компании от бранша влязоха у нас и създадоха свои регионални центрове.
Трябва обаче да продължим работата в тази посока, особено за подпомагане на българските компании. Чрез създаването на добри примери, както хората, работещи в сектора, така и инвеститорите ще запазят фокуса върху България. Това е и основна задача пред Българската асоциация на секторите софтуер и изнесени услуги. Искаме да помогнем, с каквото можем за изграждането на добрия имидж на страната ни пред инвеститорите, чрез изготвянето на адекватна нормативна база за работа на тези услуги.
IT- и аутсорсинг секторът имат нужда от все повече работна сила. Трудовият пазар у нас може ли да откликне на тази необходимост?
През последните години има нестихващ интерес у хората към работата в тази сфера. Същевременно търсенето на подготвени кадри често надвишава предлагането. При връзката на бизнеса и образованието, чрез добри практики и преквалификация на кадри от други сектори, могат да се пренасочат успешно и да отговорят на завишеното търсене. Също така много чужденци намират държавата ни за атрактивно място за работа и живот, което допълва работната сила.
Има още един мит обаче и това е, че можеш да станеш програмист с един курс. Това не е така. Стартовите заплати в сектора се оказват далеч от това, което завършващите очакват. Добрата подготовка отнема години.
- Отговаря ли адекватно българската образователна система на нуждите на IT-бизнеса у нас?
- Аз преподавам в Техническия университет – София, Факултет за германско инженерно обучение и промишлен мениджмънт. Мога да кажа, че бизнесът също трябва да направи постъпки към образованието. Не можем да очакваме кадри на готово. Ние имаме своята отговорност към развитието и качественото обучение. Учебните заведения имат нужда от адекватна база, както и от вкарване на повече практика. Като добра практика може да споменем дарение на нови, напълно оборудвани зали за обучение на висшето заведение, което ние сторихме миналата година. Надявам се да видя подобни стъпки и от други компании, така че да подпомогнем бъдещите кадри, които да отговарят на нуждите на бизнеса.
Бързото развитие на информационните технологии и изнесените услуги може ли да повлияе на процеса на изтичане на мозъци от България?
Не обичам словосъчетанието „изтичане на мозъци“. Служители в нашите компании в момента работят по проекти в Германия, Холандия, Швейцария… Те не са „изтекли“. Живеем в глобален свят, а нашият сектор позволява да работим за Германия от България, за Холандия от Швейцария.
Надявам се обаче с привличането на инвестиции в тази сфера у нас да се създаде една добра среда, която подготвя силни кадри, които освен жители на света, да имат своя основен пристан у нас.
- Според Вас, какво място заема социалната отговорност в българския бизнес?
- Социалната отговорност е лично усещане, не може да бъде натрапена като фирмена политика. Всеки лично трябва да го усети у себе си.
Преди години с група приятели стартирахме инициативата „Бъди човек“. Успяхме да направим инициативите „Подари Коледна вечеря на пенсионер в нужда“ и „Подари Великденска вечеря на пенсионер в нужда“. Чрез тях достигнахме до стотици хиляди хора пред годините без никой да го изисква от тях. Доброволците изминаваха хиляди километри, за да раздадат пакетите с храна на нуждаещите се. Виждахме препълнените места, на които хората оставяха продукти. Всеки колкото може и когато може. Вярвам, че доброто трябва да идва от сърце, а не от имейл с инструкции, изпратен до всички служители.
Въпросите зададе: Наташа Русенова
