Превърнахме се в зрители на един абсурд. Няма да нарека случващото се в Народното събрание “цирк”, защото би било обида към изкуството. Няма и театър да го нарека, защото никой там не играе. Те просто са си такива. Те сведоха нивото на политиката до махленски разпри. И те трябва да си отидат. Защото политиката не бива да е размяна на обиди под формата на инициали. Политиката трябва да е битка на идеи. Но това е в идеалния свят. А ние не живеем в такъв.
Музикантите знаели, че имало опасност вирусите да се разнасят при изричане на думи с буквата “П”. Опасни за здравето били абревиатурите “БСП” и “ДПС” според Калин Вельов - депутатът от ГЕРБ, който за малко да стане “Господин за един ден” преди няколко месеца.
Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ му отвърна по същия “джентълменски” начин - ПКП влизало ли в това число?
И Цвета Караянчева, председателят на Народното събрание се възмути. Било грозно. И, срам ме е да си призная, но е права. Напълно съм съгласна с нея.
Грозно е. Грозно е обаче всичко, което се случва под покрива на парламента. Грозно е нивото, до което е сведена политиката. И което удари ново дъно през изминалата 2020 г. Грозен беше пръста, който Валери Симеонов размаха от прозореца вчера. И това е всеки Божи ден.
Превърнали сме се в някакви странични наблюдатели на състезание по простотия и наглост. Шоуто е “Кой е по-, по-, най-”. Най-безпардонен, некомпетентен, циничен. Мразен.
Това е положението.
Сега сме само зрители. Нека не ставаме съучастници.
Джесика Вълчева
