Тази сряда Деница Сачева в Комисията по труда и социалната политика, а и по всички медии, гръмко ни поднесе новината, че правителството е предвидило за тази година цели 10 млн. по Националния план за заетостта за активна политика на пазара на труда и справяне с безработицата. Най-елементарното сравнение показва, че през 2009 са заложени 190 млн. лв. в тази програма, а сега през 2021 г. в разгара на здравна, икономическа и социална криза, тази сума е едва 83 млн. По-важното е, че разходите на държавата за тези политики намаляват над 4 пъти. Всичко това е на фона на растящия брой на хора всекидн
По данни на Агенцията по заетостта от февруари 2020 г. безработните са били 410 хил., от които 163 хил. са останали трайно без работа. На десетките хиляди, които загубиха работата си, им остава да се наредят на опашката на чакащите вече година подкрепа от държавата. Време е сега, след 4 години, на финала на този мандат да ви кажем, господа управляващи, с думи прости и факти неоспорими: “Вие се провалихте в социалната сфера и обрекохте на бедност и мизерия голяма част от българските граждани които имат нужда от държава – деца, родители, хора с увреждания, пенсионери и млади хора.”
Четем управленската ви програма в социалната сфера и какво виждаме – 6 приоритета. И всеки от тях е провал.
Първи приоритет - увеличаване на доходите чрез заетост и по-голяма производителност на труда. Как увеличихте доходите чрез заетост, след като данните на Евростат за бедността в България са трагични – 68% от българските семейства нямат нужните пари да живеят нормално, 65% от българските работещи получават минималната или близки до минималната работни заплати? Всеки трети българин няма необходимите средства да си осигури отоплението в дома. Използваме данни от 2019 година, за да не кажете, че злоупотребяваме и прехвърляме вината на корона кризата – тогова регистрирахме коефициент Джини 40,8 – най-високото ниво на икономическо неравенство от времената на Втората Световна война. И на фона на това ревизирахте Кодекса на труда като увеличихте извънредния труд на 300 часа, а на 12 месеца сумираното изчисляване на работното време - това ли ви е производителността на труда на гърба на българските работници? Ние категорично бяхме против. Ние предложихме различен подход към политиките за доходите чрез преминаване към прогресивно подоходно облагане, диференцирани ДДС ставки за храни и лекарства, инструментариум за определяне на минималната работна заплата, защото в България заплатите са от 4 до 6 пъти по-ниски от средноевропейските, а производителността на труда около два пъти. Защо? Вината за това е само и единствено на държавата. Да не говорим за ставката за нощен труд, която до вчера беше 25 стотинки, от днес е едва левче. Затова 1,5 млн. българи избраха да работят извън България.
Вторият ви приоритет – вие обещахте грижата за децата, грижа за всички деца и не само тези в риск. Обещахте и изработването на Закон за детето и семейството, който да гарантира правата на всички деца, както и промени в Семейния кодекс, с който да разширите подкрепата за осиновителите. Нито закон за детето и семейството, нито промени в Семейния кодекс – нищо. И това го казваме не ние, а Националната мрежа за децата, който миналата година, не 2020, ви писа „среден“ 3 за грижата за децата. Какво казва Национална мрежа за децата: „Живеем в държава, която постепенно убива децата си. Има възможности, има средства, но нищо не се прави. Гледа се към парите, към магистралите, а това, което трябва да се вложи за бъдещето на държавата – за децата, не се прави“. Всяко четвърто дете е изложено на бедност. Сметната палата изготви отчет на Националната стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване 2020 и знаете ли какво пише в доклада? Дори намаляването на населението не може да доведе до намаляване на броя на бедните деца. Това означава, че усилията на държавата насочени към факторите, пораждащи бедност сред децата са неефективни.
Трети ваш приоритет - обещахте стабилна пенсионна система, която да гарантира предвидимост и спокойствие на хората в дългосрочен план. Обещахте и преизчисление на пенсиите. Тук мога да кажа – провалът е още по-голям. Къде ви е стабилността? Къде ви е предвидимостта? В момента цари хаос и никаква визия за защита интересите на българските пенсионери. Проблемите се трупат – от една страна е ножицата между старите и новоотпуснати пенсии, от друга страна е изпреварващото нарастване само и единствено на минималната пенсия, според която хората с малък осигурителен принос се изравниха с тези, които са внасяли много повече и много по-дълго, а от трета – и вторият пенсионен стълб е пред провал. Да не забравяме, че замразихте и коефициента за стаж. Сигналите към младите са, че няма смисъл да си внасят реалните осигуровки.
Пенсионната система се превърна в инструмент за вашите стихийни политически решения, чиито горчиви плодове ще берем всички в бъдеще.
Ние предложихме едно балансирано и справедливо решение, което го прочетохме и като ваш приоритет – преизчисление на пенсиите. Средствата ги има, но сега те са във вид на предизборни помощи, което обрича в бъдеще голяма част от българските пенсионери на бедност и мизерия.
Четвърти приоритет - вие обещахте подсилване на системата за Експертизата на работоспособността чрез прехвърлянето й в НОИ и тя да бъде инструмент за засилване на контрола върху неправомерното ползване на права от пенсионната система. И по този приоритет – нищо.
За хората с увреждания бе създадено ново законодателство, чакано от 2012 година. Да, но само дотук. Веднага започнаха ревизиите и това ново законодателство отлежава на трупчета, защото липсва Националната карта за социалните услуги за 2022 г. Беше отложено и създаването на Агенция за хората с увреждания. Индивидуалната оценка не е в основата на потребността, каквото изискване е заложено в Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания. Замразен бе и коефициентът за определяне на възнагражденията на личните асистенти. Да не говоря за тези 6 лв., с които бе увеличена линията на бедност до 369 лв. за 2021 година. А бедните и хората с увреждания, за които този праг на бедност служи като база за подкрепата им, точно те, които не могат да се защитят, които са с решение на ТЕЛК от 50 до 70% неработоспособност, получиха увеличение от 42 стотинки на месец. Другите, с най-висок процент неработоспособност, получиха увеличение на финансовата подкрепа едва 3,42 лв., или 1 стотинка на ден. Всичко това е факт и шамар от министъра на труда и социалната политика. Нали помните, тя „знае коя е, къде е и защо отива“?
И последният ви приоритет - приемане на система от мерки за преодоляване на негативните демографски тенденции. България изчезва с 50 000 души годишно без наличие на военен конфликт. Изложеното тук е неоспоримо. Провежданата социална политика в България доведе до по-голяма диференциация, бедност и изложени на риск от социално изключване българи. Като добавим ниската раждаемост, високата смъртност, ниската продължителност на живота и напускащото страната работоспособно население. Резултатите са трагични.
Истината е тази - провалихте се.
Алтернатива обаче има. И от БСП я предлагаме през тези четири години – като почнем от предложенията ни за данъчни преференции за младите семейства и необлагаем минимум от 500 лева месечно за всяко дете, ненавършило 18 години, през цялостен пакет от мерки за подкрепа за младите хора, и за възрастните хора, и за работещите, и за хората с увреждания. Такива са еднократната помощ в размер на 6 500 лв. за всяко второ и трето дете на осигурени родители, искането ни за увеличаване размера на майчинството между първата и втората година, което да бъде изравнено минималната работна заплата.
Безплатните лекарства за децата до 14 години, безплатните детски градини, а навършилите пълнолетие да не плащат данък върху доходите от труд до навършване на 26 години и задължителното преизчисляване на старите пенсии с дохода за 2015 г. са други наши предложения. Има и много други – те бяха част от нашите алтернативни бюджети, част от „Визия за България“, неразделна част от нашата работа през тези четири години.
Социалната политика е кауза - кауза с грижа за хората. Тя изисква честност, предвидимост и компетентност. Тя е залог, че никой не е изоставен, че сме общество и нация. През 2021 година, наред с всички предизвикателства има и един шанс – хората най-сетне да повярват, че в България може да се живее по-добре. Време е за категорични реформи и за истински политики по доходите. Време е за справедливо определени пенсии и за смели решения по демографския въпрос. С други думи – време е за промяна и колкото по-скоро, толкова по-добре.
Декларацията бе прочетена от народния представител от ПГ на "БСП за България" Надя Клисурска.
