Коментарна статия в израелското електронно издание Timesofisrael за приноса и международното признание на Цветан Цветанов за работата му над забраната на Хизбула в Европа
Коментарна статия в израелското електронно издание Timesofisrael за приноса и международното признание на Цветан Цветанов за работата му над забраната на Хизбула в Европа
В Европа животът за Хизбула, най-накрая, става все по-труден. В продължение на десетилетия групата използва континента, за да организира и финансира своите терористични атаки, а миналата година те започнаха да бъдат обект на по-сериозно наблюдение в европейските столици. Само през 2020 г. Австрия, Чехия, Германия, Литва, Сърбия и Словения определиха Хизбула като терористична организация, забранявайки на групата да използва техните финансови институции и да стъпва в съответните им юрисдикции.
Тези действия от страна на европейските държави са напълно заслужени. "Хизбула" е оставила морета от кръв в цяла Европа и по целия свят, така че малцина извън Техеран, Пхенян и Бейрут ще бъдат против поставянето на Хизбула в черния списък.
Изглежда странно, че толкова много държави изведнъж забраниха Хизбула и то в година, в която оръжията и бомбите на Хизбула бяха тихи в Европа. Защо точно сега?
Добър въпрос. Така че, нека да копнем малко по-дълбоко. Тези определяния на Хизбула за терористична организация произтичат от години целенасочена и постепенна работа за забрана на Хизбула в Европа. И по-специално един човек се занимава с тази подготвителна работа, напъва, убеждава и прави така, че нещата да се случат. Този човек е Цветан Цветанов.
Бивш вицепремиер на България, Цветанов познава от първа ръка терора, който Хизбула може да изнесе. Може би помните, че през 2012 г. терорист се качи на автобус пълен с израелски туристи, близо до Бургас в България и взриви бомба, убивайки българския шофьор на автобуса и петима израелски туристи. Взривът рани още 35 души.
По това време, като министър на вътрешните работи на България, Цветанов пое личен контрол върху разследването на това нападение. Работейки в тясно сътрудничество с Европол, разследването на Цветанов бързо разкри, че Хизбула, без никаква сянка на съмнение, стои зад атаката. След като виновникът стана известен, Цветанов започна кампания, призоваваща всички държави да признаят еднозначно, че Хизбула е убила тези шест цивилни жертви на европейска земя. Главната цел на тази кампания беше да убеди Европейския съюз да определи Хизбула като чуждестранна терористична организация. Подобна забрана тогава, щеше да подложи групата на същите наказания, пред които е изправена в страните, които я забраниха миналата година.
В началото кампанията на Цветанов набра популярност. В САЩ тогавашният съветник в Белия дом по въпросите на вътрешна сигурност Джон Бренан подкрепи настояването на Цветанов, както и 111 членове на Конгреса, които в специално писмо благодариха лично на Цветанов за лидерството му по този въпрос. Но ЕС беше по-малко ентусиазиран. Вероятно някои държави-членки на ЕС се страхуваха от възмездие, ако признаеха Хизбула за терористична организация. Други, може би се страхуваха от отмъщение от един от съюзниците на Хизбула, многогодишен трън на ЕС в очите – Русия. Но в крайна сметка, въпреки най-добрите усилия на Цветанов, Брюксел определи като терористична група само военното крило на Хизбула, оставяйки политическото ръководство на Хизбула, което финансира и организира своите бойци, незасегнато.
Цветанов представи на Брюксел морален тест и тогавашното политическо ръководство там не издържа теста. Днес, когато са минали повече от осем години от бургаския терористичен акт, борбата на Цветанов срещу Хизбула в много отношения тепърва започва и плодовете от неговия труд започват да узряват.
По време на управлението си Цветанов научи значението на трансатлантическото партньорство и значението на сигурността на Израел в свят, където много нечисти сили се фокусират върху намирането на креативни начини да заплашат тази държава и нейните граждани. Сега Цветанов се справя с тези предизвикателства в българската политика чрез новосформираната си политическа партия "Републиканци за България", чиято платформа призовава за по-тесни връзки с ЕС, САЩ и Израел, и призовава София да се противопостави на фиктивни партньорства с враждебните Русия и Китай. Извън парламента Цветанов председателства Евро-атлантически център за сигурност (ЕАЦС) в София, неправителствена организация, която работи за същите цели.
Именно от тези две позиции Цветанов успешно настоява повече страни да забранят Хизбула – групата, която донесе терора в страната му. И сега, със смяната на ръководството във Вашингтон, Цветанов е в още по-добра ситуация да вземе превес над Хизбула. Не забравяйте, че атаката в Бургас се случи по време на администрацията на Обама. Оттогава Цветанов е успял да създаде много близки отношения с официални лица, много от които се завръщат днес на високопоставени позиции в правителството на САЩ. За разлика от някои европейски политици, политическото ръководство на Вашингтон не е засегнато от страха от Хизбула, след като още през 1997 г. ги определи за терористична група.
Като всяко друго правителство, ЕС през 2021 г. ще бъде принуден да реагира на събития извън неговия контрол. Но това, което годините работа на Цветанов показаха, че „Хизбула" е смъртоносен проблем, с който ЕС може да се справи превантивно. Обновеният трансатлантически фокус на Вашингтон, съчетан с нарастващите настроения срещу Хизбула в Централна и Източна Европа, трябва да се надграждат в Брюксел, докато превенцията все още е опция. Със златната възможност, предоставена от заявената цел на администрацията на Байдън да се ангажира отново с европейските си съюзници, сега е точно подходящият момент семената на Цветанов, посени през 2012 г., да разцъфтят пълноценно. Брюксел, чакаме.
Авторът Алекс Бенджамин е директор на Europe-Israel Public Affairs (EIPA) – мултидисциплинарна произраелска група, базирана в Брюксел с офиси в Париж и Берлин. Също така е директор по обществените въпроси на Европейската еврейска асоциация (European Jewish Association – EJA) – базирана в Брюксел НПО, представляваща еврейските общности на европейския континент, в т.ч. и на двустранно равнище с държавите от ЕС.
