Дама се обръща към доктора: „Извинете, след колко време ще мога да водя отново активен полов живот?“. Лекарят смутено: „За първи път ми задават този въпрос след ваксиниране…“.
Така е на първа линия – могат да те изненадат всеки момент. Ще кажете: Не се гъбаркайте с коронавируса, сериозно нещо е. Точно така е. Но не се гъбаркаме ние, а нас ни гъбаркат.
Навръх Петльовден кметицата Фандъкова отишла да наблюдава как ваксинират учители в София. „Как се чувствате?“ – пита майчински тя и гледа да спазва анфас към камерите. Тиха усмивка на лицето й трябва да ни убеди в нейната искреност. Съвсем случайно стотина телевизии и други медии отразяват събитието. Всичко е толкова непринудено и автентично, че няколко сълзи ще са съвсем на място…
Този сюжет гъбаркане или истинска загриженост е, според вас?
Друг вълнуващ репортаж като за журналистическа награда на здравното министерство. Тържествено посрещане на летището на няколко кашона с ваксини. Тълпа медийни мисирки записват държавен костюмар, който се върти като паун и рецитира заучени скучнотии. Акула в акция ще заспи, честно.
Че става дума за пиар и предизборни трикове е ясно, но поне малко въображение да вложат.
Ваксинацията е важна тема, без съмнение. Но когато е съпроводена с манипулации, неистини и читалищна театралност, поражда съмнения. Тичат камери из страната, да ни показват как Кунчев агитира учители в стил шефът на АПИ, който тряваше да обикаля с барабан и да вика „Няма такси, няма такси“... После камерите търчат да снимат ползите от кунчевото агитиране. Така са увещавали някога недоверчивите за ползите от съветската власт…
Хвалбите колко сме ОК с ваксинирането вече докарват по-нервните да си го изкарват на телевизора или да посегнат на жената, ако е по-близо. Което си е домашно насилие, откъдето и да го погледнете.
Постоянно пристигат ваксини, за стохиляден път слушаме, че Борисов е договорил милиони ваксини, всичко върви по план. Не е така бе, хора, въобще не е.
Между 35-38 хиляди души са ваксинирани в България.
В Сърбия са 400 хиляди души или 10 пъти повече, при същият брой на населението.
Румъния също е далеч пред нас и е в челото на Европа. Гърция и тя ни води. Освен това всеки грък още преди месец е уведомен, кога и къде ще му бъде поставена ваксина. Византийци, византийци, но си опекли работата.
На този фон звучи като виц решението на българското правителство от 22.12.20 г. да дарим ваксини на Северна Македония. „На гол гъз – чифте пищови“ е народният лаф за такива случаи. Или както казва премиерът: Мъжко е да обещаеш, човешко е да не го изпълниш“.
Ако някой се осмели да попита защо са всички тези раздувки, получава сърдит поглед и сърдит отговор. Ако въобще някой му обърне внимание.
От щаба се мръщят, че хората били недоверчиви и слушали алтернативни мнения. Само че такива мнения се слушат, когато щаба повтаря опорките на властта. Не, не са виновни българите, други носят отговорност за разнопосочните сигнали и политико-медицинските теории.
До момента никой не е обяснил простичко, как се съставя сводката на щаба, която сутрин ни посреща вместо „Добро утро“. За данните от болниците в градовете е ясно, но кой „изпраща“ броя на новозаразените от малките градове, села и паланки? Кога става това? Кой брои излекуваните, починалите и причините за тяхната смърт? Всеки знае, че милиарди потънаха за електронно правителство, но такова няма. Как тогава долита информацията? Дори третокласник е наясно, че за да има сводка за сутрешното четене, данните трябва да стигнат в София около полунощ, да се обработят и подредят докъм 5-6 сутринта. Оттам някой да ги изпрати до медиите и пр. Затова много хора смятат че данните са формални и се нагаждат според управляващите. Може и да не е така, но отстрани изглежда именно по този начин. Решават: Днес отпускаме малко нашийника. Към 4 април вадим аргументи, че заради отпускането има вълна от заболели и го стягаме отново. Не е нужно да си Нострадамус или Леля Ванга, за да разгадаеш схемата. В повечето случаи те са елементарни, но не и лишени от бруталност.
Прав е Николай Нанков, „дежурният куфар“ до Бойко: "През джипа се вижда светът по друг начин“. По вашия начин… За останалите той е съвсем друг.
Как сте, как сте? – шегуваше се др. Фандъкова. „Добре сме добре сме“, - шегуваха се и учителите…
Д-р Димитър Попкутуев
