Европейският парламент задължи България да предостави цялата документация, свързана с номинациите на европейски делегирани прокурори заради скандал с избора. Освен страната ни, в скандала са замесени още Белгия и Португалия. Това са държавите, в които министрите отмениха избора на комисиите за подбор на европейски прокурори. В случай на отказ да се предоставят документите, Европарламентът ще се обърне към Съда на ЕС, научи EURACTIV.
Миналият септември Колегиумът на Европейската прокуратура се закле пред Съда на Европейския съюз в Люксембург. Така бяха положени основите на първата независима европейска прокуратура, която отговаря за разследването и изправянето пред съда на хора, уличени в престъпления, засягащи финансовите интереси на ЕС.
22-ма прокурори от страните-членки, подкрепили създаването на органа, ще станат част от прокуратурата на Лаура Кьовеши. Изборът на тези прокурори обаче не премина гладко.
Държавите-членки бяха поканени да предложат по трима кандидати, след което независима комисия за подбор избра победителя, който да представи страната в колегиума на Европейската прокуратура.
В случая с Белгия, България и Португалия обаче решенията на комисията за подбор бяха отменени с министерско решение и в крайна сметка бяха посочени кандидати, които не бяха първият избор.
Това бе обсъдено от група експерти от няколко държави от ЕС, които изказаха съжаление за подкопаването на ролята на независимата комисия за подбор и заявиха, че Съветът трябва да обяви причините за избора на различни кандидати.
Скандалът се задълбочи в Португалия, където беше разкрито, че министърът на правосъдието на страната е “напомпал” автобиографията на Хосе Гера, който бе назначен за сметка на кандидата, посочен за победител от комисията по подбор – Ана Карла Алмейда. Министърът на правосъдието отрече да е извършил нарушения, но негов подчинен подаде оставка заради скандала.
Според португалската преса, след излизането на информацията за нарушението, Алмейда е подала жалба.
“Ако няма какво да криете, покажете документите”
Паулу Ранжгел (ЕНП, Португалия), член на комисията по правосъдие и вътрешни работи на Европейския парламент (LIBE), заяви пред EURACTIV, че ако Съветът няма какво да крие, той трябва да оповести публично документите, които показват как е взето решението за назначаване на различни кандидати от избраните от независимата комисия.
Той обясни, че министрите не могат да отменят кандидатурите на комисиите, освен ако съответната държава-членка не предостави информация, която да убеди министрите от ЕС да решат друго.
“Премиерът не може просто да каже, че иска този кандидат да бъде назначен, защото му е приятел”, каза Ранжел.
“Ако се обърнем към съда (на ЕС), можем да ги задължим да публикуват документите“, подчерта Ражгел и добави, че темата ще бъде обсъдена в четвъртък, когато ще се проведе среща на LIBE в присъствието на португалския министър на правосъдието Франциска Ван Дюнем, която представлява председателството на Съвета на ЕС.
“Очакваме Съветът да ни даде документите утре или да каже “ще ви дадем документите след 10 дни“. Ако го направят, много добре. Ако те не го направят, ще сезираме съда, за да получим достъп до документите “, каза Ранжел.
Запитан дали интересът му може да е политически, тъй като португалското правителство е социалистическо, а собствената му партия е в опозиция, Ранжел каза, че всички основни групи, “Социалисти&Демократи”, “Обнови Европа”, Зелените и Група на Левицата, са поискали документите.
“Това не е проблем нито само на Европейската народна партия, нито само на Португалия”, коментира Ранжел.
Европейският комисар по правосъдието – белгиецът Дидие Рейндерс, заяви пред португалската агенция “Луса”, че Съветът на ЕС трябва да утвърди назначението на португалския магистрат в Европейската прокуратура. Той отбеляза, че ако това решение бъде оспорено, Европейският съд ще има последната дума.
“Съветът ще трябва потвърди или отмени взетото решение. Това е въпрос, който Съветът и Генералният секретариат на Съвета трябва да разгледат. Съдът на Европейските общности ще решава ”, каза белгийският комисар.
Кандидатът на Белгия, получил благословията на Съвета, е Ив Ван Ден Берге, който беше заместник-началник на кабинета на министъра на правосъдието Кун Генс, експерт по наказателното право.
Другите двама кандидати бяха директорът на Централния офис за изземване и конфискация Жан-Мишел Верелст и генералният адвокат в Апелативния съд в Брюксел Патрик Каролус. Комисията за подбор ги класира по следния начин: 1) Верелст; 2) Каролус; 3) Ван Ден Берге.
Българският кандидат, одобрен от министрите на ЕС, е Теодора Георгиева, съдия от Софийския административен съд. Другите двама кандидати бяха прокурори от Софийската прокуратура Десислава Пиронева и Светлана Шопова.
Алберто Алемано, професор по европейско право в Париж, коментира, че като част от Eвропейската прокуратура, прокурорите ще имат значителни правомощия по отношение на разследванията, които ще се провеждат в техните страни на произход, с други думи, те “не могат да дължат назначаването си на национални правителства”.
Той добави, че макар Съветът да не е обвързан по закон с класирането, направено от независимата комисия, той трябва поне да посочи причините, когато избира друг кандидат.
“Независимата комисия посочи причините за класирането си. Съветът не може да промени това класиране без никакво обяснение. При липса на тези причини се хвърля сянка върху избора, направен от Съвета, намалявайки доверието на европейските граждани в независимостта на прокурорите ”, каза Алемано.
