ВКС осъди писателя Калин Терзийски за обида към починалия през 2002 г. Николай Хайтов. Казусът е интересен, защото напрактика отваря врата за дела по отношение на събития записани в историята по адрес на починали исторически фигури.
Техните наследници могат да имат претенции към историци, анализатори, журналисти, политици, които дават оценки за починалите преди десетилетия лица от българската история.
Така, например, наследниците на Тодор Живков биха могли да съдят за клевета всеки, който го определя за "комунистически диктатор" .
С окончателно решение на Върховният касационен съд (ВКС) писателят Калин Терзийски е осъден да плати сумата от 6345 лева на тримата наследници на Николай Хайтов.
Присъдата е за обида, изречена в предаването "Комбина" по Нова телевизия на 7-ми февруари 2016 година.
Тогава Терзийски казал дословно следното: "Българите са невежи и жалки идиоти. Аз им дадох възможността българската литература да бъде нещо различно от Йордан Радичков и Николай Хайтов. Т.е. тия, които са правили св***и на Тодор Живков". На коментар на интервюиращия: "Ще ви мразят, ако посягате на Хайтов и Радичков", писателят отговорил: "Познавах се с Хайтов и Радичков донякъде. Просто това бяха едни слуги на един режим, който аз не мога да понасям", пише още Актуално.ком.
Още същата година синовете на покойния Хайтов - Александър и Здравец, както и съпругата му Елена, завеждат дело за обида. Обезщетението, за което претендират, е по 8000 лева на всеки. Те искат извинение от Терзийски, който написал следното: "Извинявам се публично на децата на Хайтов. Просто не обичам комунизма. Той нараняваше мнозина", надявайки се да се откажат от намеренията си да го съдят. Извинението му не бива прието и делата продължават на всички инстанции, докато се стигне до последната - върховната. В решението си съдът се е позовал на чл. 39, ал. 1 от Конституцията, съгласно който "всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин. Това право обаче не може да се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго".
В съда са събрани гласни доказателства, че наследниците на Хайтов изпитали болка и страдание от накърняване на доброто име на техния баща. Прието е също, че Терзийски дава оценка на творчеството на Николай Хайтов, като го сравнява със своето творчество. Изказването е направено в контекста на цялата българска литература, като според съда Терзийски счита своето творчество за по-значимо. Според съда, разпространеното чрез телевизионно предаване твърдение, че писателят е "правил св***и на Тодор Живков" е обидно и позорящо, тъй като го представя като личност без собствено достойнство, готов на всичко, за да постигне литературно признание, което не би постигнал, освен чрез угодничество пред властимащите. Отделно от това твърдението е вулгарно и само по себе си е вредоносно, тъй като разгласено по този начин - по национална телевизия, в предаване с висок рейтинг, излъчено в неделя вечер /7.2.2016 г/, става публично достояние на неограничен кръг лица.
Неправилни според съдиите във ВКС са изводите на въззивния съд, че в случая Терзийски е направил оценка на творчеството на Хайтов, в контекста на цялата българска литература, че казаното от него е широка метафора, поради което твърдението има оценъчен характер. Изявлението, според касационните съдии, е извън контекста на творчеството на починалия и на българската литература като цяло, то е обидно, засяга достойнството на утвърден в литературата български писател и поругава неговата памет. "Употребявайки посочения израз, Калин Терзийски е надхвърлил границите на допустимия език и рамките на приемливата критика, поради което следва да бъде ангажирана отговорността му на основание чл. 45, ЗЗД (Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму)", се сочи още в мотивите. За другите думи на Калин Терзийски – че Хайтов и Радичков са били слуги на един режим, който той не може да понася, съдът счита, че с тях той е направил отрицателен коментар на обективната действителност в близкото минало, която е обект на засилена критика в българското посттоталитарно общество като цяло. "С този коментар Терзийски не цели да обиди личността на починалия писател, а дава своето мнение относно публичния живот и обществените събития по време на социализма. Коментарът, макар и груб, не може да се приеме за обиден", е становището на ВКС. В крайна сметка Терзийски е осъден да плати на тримата наследници по 1000 лева за обидата и по 1115 лева направени разноски по делата.
