Иво Христов, член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, пред Теодора Симова от Дарик Радио, 07.02.2020 г.
Решението на президента Румен Радев да обяви, че иска втори мандат 9 месеца преди края на този обсъждахме и в ефир цяла седмица – защо сега и защо има изненадани според Вас? Имам любим въпрос от тази седмица – Вие знаехте ли за това негово намерение?
Коментирал съм с него темата, но нито датата, нито формата ми бяха ясни предварително.
Президентът имаше изключително труден мандат в условия на едноличен режим, когато всички правомощия са обсебени от министър-председателя, понякога в нарушение на действащите закони, при почти напълно задушена медийна свобода. Радев не отстъпи от заявените си принципи и затова на четвъртата година от мандата си съхранява доверието, с което бе избран на поста. Мисля, че президентът убедително обясни мотивите да обяви кандидатурата си сега: това е, както каза той, възможност за партиите от демократичния спектър да се обединят около минимум принципи и да оформят алтернативата на сегашния режим. Хората трябва да знаят за какво гласуват: срещу корупцията, за честни избори, за възстановяване на законността или за партии, готови на всякакви кръвосмешения в бъдещия парламент, в името на властта. Всякакви разнородни коалиции сме гледали много в миналото.
Само печели или има и какво да загуби от този, както го нарекоха анализатори – „стратегически ход“?
Разбира се, че ходът е свързан с определени рискове. Колкото по-рано се обяви една кандидатура, толкова по-дълго кандидатът е изложен на атаки, на черен PR, на интриги. Но, тъй като всички тези атаки не са спирали през последните четири години, мисля, че ходът е уместен и своевременен.
Чуха се критики за датата на обявяването на намерението му – защо на 1-ви февруари, а не на 4-ти например – преди година тъкмо на тази дата Румен Радев свали доверието си от кабинета „Борисов“? Или пък защо не в деня на голдън ретривърите, както се пошегувахте на следващия ден?
Пропагандата на ГЕРБ, знаете, се опитва да превърне в скандал всяка дата. Помните какъв вой бе режисиран заради изборите на арменския Великден. Тогава писах във Фейсбук, че в ГЕРБ очевидно са по-арменци от Арман Бабикян и, разбира се, по-католици от папата. Манифестът на президента от 1-ви февруари бе огласен в деня на годишния отчет. Защо са избрали конкретната дата не знам, но едва ли има някакъв подтекст.
Като говорите за единение за парламентарния вот на различните, раздробени демократични формации, ми се ще да поговорим за това – доколко тези 9 месеца са време, в което може тъкмо тези по-малки формации да си „откъснат“ от рейтинга на президента Радев и какво би му останало до президентските избори?
Както споменахме преди малко, ранното обявяване на кандидатурата крие своите рискове. Президентът не милее за рейтинга си, имам лични впечатления от него. Той заяви още при встъпването си в длъжност, че не се интересува колко дълго ще бъде президент, а какъв президент ще бъде. Радев заяви определено политическо кредо, приоритети за оздравяване на българската демокрация, около които ще търси подкрепата на хората. Без българската демокрация, без отговорност, без възможността гражданите да сменят чрез честни избори своите управляващи – всички останали проблеми ще си останат същите. Проблемите с демографията, с бедността, със срива на социалните системи – всички те могат да бъдат разрешени, само ако имаме отговорна политическа класа.
Според мен ни очаква парламент на предизвестеното разочарование. Той ще е фрагментиран. Политическите сили от демократичния спектър още не са надмогнали партийните си амбиции и не са съзрели да влязат в диалог помежду си, за да изтеглят каруцата ни от блатото. В парламента няма да има достатъчно сили за оздравителни реформи, което ще удължи агонията на сегашния режим. Но вярвам, че потенциалната енергия на обществото ще премине в кинетична на следващите парламентарни избори, когато ще сме изяли и стоте тояги, и торбата сол. За съжаление, очевидно не ни стига мъдрост да го направим сега.
Кой колко би „откраднал“ от авторитета на президента в рамките на тази предизборна кампания ми е трудно да преценя. Разбира се, всички ще използват всички средства.
Само не и БСП, поне за момента? Това отговорно политическо поведение ли е – протакането от страна на социалистите на отговора на въпроса дали застават зад Радев – и какво, според Вас, стои зад тези процедурни срокове, които трябва да минат, за да има ясна позиция?
Нека първо разгледаме рамката на цялата ситуация.
Дали президентът има шансове да бъде преизбран без подкрепата на БСП? Според мен има, но ще е много по-трудно. В същата степен обаче и БСП няма големи шансове да победи на изборите, ако не заяви официално подкрепата си за президента Радев. Видно е и от сондажите. Толкова по-странно и неубедително изглежда поведението на ръководството на партията, което действа против волята на собствените си избиратели, които масивно подкрепят кандидатурата на Радев и Йотова в социалните мрежи. Това поведение рискува да разколебае стотици хиляди българи. Стратегията хем предизборно да се демонстрира единомислие с президента, хем да се остави възможност той да бъде пожертван в преговорите за бъдеща коалиция след изборите няма как да мотивира избирателите. Хилядите недоволни, в България те са стотици хиляди, няма да гласуват, за да вкарат БСП в компрометираща коалиция с партиите от статуквото (ГЕРБ, ДПС, патриотите). Хората искат да имат стратегически хоризонт за обществена промяна, а не го получават с това протакане.
Какво очаквате да е поведението на БСП спрямо Румен Радев, ако спечели или ако изгуби парламентарните избори? Поне според социологията БСП и ГЕРБ са на кантар. Ще жертва ли БСП Радев, за да участва в следващата изпълнителна власт? Елена Йончева каза, че се готви съглашателство с ГЕРБ, затова и не се отговаря преди парламентарния вот на въпроса дали БСП ще подкрепи Радев.
Дали съглашателство с ГЕРБ, или с ДПС, патриотите или някой друг, ми е трудно да преценя, но със сигурност президентът Радев се зловиди на всички тези партии, на които се крепи сегашният режим. Всяка от тях, като потенциален партньор на БСП при бъдещи преговори, би поставила като предусловие БСП да не подкрепя президента Радев. Аз не виждам друг резон да се отлага подкрепата, при положение че и самите социалисти активно я заявяват. Дори вчера пленумът на градската организация на БСП в София излезе с подобна декларация, която подкрепя политика на тандема Радев-Йотова. Чух такива декларации и от много други организации.
Кога, според Вас, БСП ще излезе от двусмислието, както определихте посланията им от седмицата? При какъв резултат на парламентарния вот?
БСП има интерес да излезе от двусмислието преди изборите, защото това ще бъде прилив на авторитет – от страна на президента към партията. Ако излезе след изборите, това вече ще е без особено значение за БСП, тъй като изборният резултат ще е подпечатан – добър или лош. Това ще има отношение само към президента – дали той ще консолидира повече подкрепа за себе си. Но, така или иначе, това ще нанесе щети в доверието и не мисля, че е перспективно поведение от страна на партията.
Очаквате ли твърдото ядро на БСП да излезе да гласува в условия на прогнозирана трета вълна на коронавируса?
Тази трета вълна можехме да я прогнозираме още през лятото, при положение че изборите ще се провеждат в условия на коронавирус. Властта ще направи всичко възможно да няма кампания, тя да се проведе само онлайн, и да се уплашат хората. Аз не мисля, че възрастните са по-страхливи от младите и по-податливи на такива внушения относно здравето им, отколкото останалите. Който има мотивация, при всички положения ще отиде да гласува. Който няма, няма да отиде.
Така или иначе, коронавирусът и всички производни щамове, които ще се появяват занапред, ще ни съпътстват винаги и нашата демокрация, всяка демокрация по света ще трябва да живее в условия на циркулиращи вируси и т.нар. „нова нормалност“, която, разбира се, аз не приемам за „нормалност“, но краят на тази ситуация не се провижда.
Как да си обясним, че към момента сякаш, може би заради отчета на президента и заявката му за втори мандат, обществото, медиите се вълнуват повече от президентските, отколкото от парламентарните избори?
Това показва, че хората и медиите осъзнават тежестта на президентския авторитет в обществото, тъй като президентът не се поколеба да го заложи в много битки и да го отстои. Следователно, и наблюдателите, и хората осъзнават, че ключът към отключването на българската безизходица е в президента и подкрепата, която може да се консолидира около него. Хората нямат особено доверие в партиите. Преди малко споменах, че ни очаква парламент на предизвестеното разочарование. Мисля, че никоя от партиите не буди особен ентусиазъм, както беше, да речем с НДСВ през 2001 г., която се радваше на огромен прилив на подкрепа и големи очаквания; както беше със СДС през 1997 г. И двете разочароваха. Но сега дори няма такава партия.
В началото на разговора казахте, че президентът все пак поема и риск, обявявайки толкова рано намерението си да участва в следващия президентски вот. На практика той вече ще изглежда все едно е в кампания. Само отвън ли да чака атаки в последните 9 месеца на „Дондуков“ 2?
Атаките никога не са спирали, от първия ден. Знаете какво представляват българските медии. Те стават безкритичен рупор на всички режисирани от управляващите интриги. Всички инструменти на властта се използват срещу президентството. Но видяхме също, че обществото е способно да отблъсне тези атаки. Вярвам, че България заслужава друга съдба и ще се пребори за нея, макар и трудно, макар и с голямо закъснение, с голям разход и разпиляване на ресурси, това ще се случи.
Що се отнася до ударите – те ще идват от всички посоки, както беше през последните 4 години.
Визирам екипа му отвътре, кадровите проблеми в президентството, за съжаление, се виждаха. Самият факт, че все още няма началник на кабинета на президента след Калоян Методиев говори достатъчно. Той пък в своите медийни анализи говори за това, че не генерали и военни, а финансисти и икономисти са нужни по върховете на държавата.
При предходния президент екипът беше от финансисти и икономисти. Помните, колко окаян беше този мандат. В кръга на анекдота – спомням си, когато влязох в президентството и погледнах как президентът Плевнелиев излиза да се сбогува с гражданите, бяха дошли да го изпратят не повече от 70-80 души. Той се запъти да се ръкува с най-шумната от групите, но се оказа, че тя е дошла да го освирка. Така изглеждаше краят на мандата на президента Плевнелиев.
Дали трябват военни, или икономисти, юристи – според мен трябват почтени хора, каквито има в президентската администрация. Щом устояха на толкова атаки през тези 4 години, значи са достойни за уважение.
Някои анализатори видяха в заявката на президента за нова България отново намигане за бъдещ политически проект. Кой има интерес от подобни внушения?
За разлика от президента Първанов, президентът Радев не създаде своя партия и не се опита да отцепи влияние от БСП, въпреки че медиите постоянно спекулираха с темата. Радев постъпи почтено и затова е още по-огорчаващо е поведението на „Позитано“, което, впрочем, е неразбираемо и от политическа гледна точка, и за самите социалисти. Това е, което мога да кажа.
Всъщност възможен ли е път на Румен Радев към изпълнителната власт?
Всичко е възможно, но това са теоретически проекции. Не мисля, че към момента има подобни намерения или подобна конкретна възможност. Това е теория от сферата на политологията и юридическите науки.
Ако погледнем по-надалеч – наясно сме, че от парламентарния вот зависи каква ще е кандидатурата на ГЕРБ за президентския – но все пак очаквате ли битка Борисов-Радев?
Напълно възможно е. Дали ще я има, не знам. Тази битка тече вече 4 години непрестанно. Тя е неравна, тъй като единият разполага с държавата в джоба си, а другият разполага с подкрепата на хората. Дали ще се състои кандидатпрезидентска битка в бъдеще, не мога да прогнозирам.
За контакт с Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП:
https://www.socialistsanddemocrats.eu/
