"Олигарсите Рупърт Мърдок и Олег Дерипаска харчат с пъти по-малко, като избягват високите съдебни такси, използвайки медиация", каза за Frognews.bg медиаторът Мария Мусорлиева.
Интервю на Калина Георгиева
Адвокат Мария Мусорлиева е изпълнителен директор на Правния институт за решаване на спорове извън съда. Тя е член на Висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет. Има дългогодишна адвокатска практика и опит в колективни искове на граждани, имотни измами, вещно-правни спорове, търговски дела, защита на права и интереси на граждани срещу държавата, общините и специализираните администрации. Според нея час по-скоро в България трябва да бъдат наложени извънсъдебните споразумения, които са нормална практика в САЩ и спестяват нерви и средства на всички страни в споровете.
- Какво представлява медиацията и колко участници има в една такава процедура?
- Медиацията е една доброволна и поверителна процедура. Поверителна не значи тайна, а доброволна – по съгласие на всички страни, които биха участвали. Това е един от способите за извънсъдебно решаване на спорове. Подобни способи са арбитражът, преките преговори, фигурата на омбудсмана и т.н. Тези алтернативи в световен мащаб се наричат „ARS” – алтернативни начини за решаване на спорове. Медиарът най-общо казано се намира по средата. Той трябва да посредничи без да дава превес на по-слабата страна, на по-нещастната или на по-бедната. Практиката е изработила техники и методики за избягване на типа ситуации, в които медиаторът може да позволи на едната страна да вземе превес. Процедурата обикновено започва с молба към някого от регистрираните нестопански организации за медиация в регистъра на медиаторите в България, които в момента наброяват 800. Участващите страни са от 2 до 10. Съществуват случаи, в които те са дори цели фирми или училища. Тогава обаче спорът се наблюдава от група медиатори, защото един е недостатъчен, за да следи всичко в една такава процедура. За пример ще дам грандиозните споразумения на олигарсите Рупърт Мърдок или Олег Дерипаска, които са прибягнали до медиация, за да избегнат високите съдебни такси, тъй като процедурата е много по-евтина.
- На базата на какви системи е изработена медиацията в България?
- В САЩ извънсъдебните споразумения са с много добре развита практика, основаваща се на позитивизъм. Американската система за медиация е приложима в родината ни и на пук на българския нихилизъм, вече три години се работи и има обучение по нея в нашия правен институт. По нищо обаче не й отстъпват и системите на някои европейски страни като Германия, Словакия и Словения, а дори и нашата, защото е базирана на изключително добър закон за медиация, изработен по примера на американските и европейските практики. Въпреки че Европейската директивата за медиация е задължителна, самият характер вътре е пожелателен, може да се прилага много често и само където е необходимо.
- Какви видове споразумения се правят и какво представляват те?
- В повечето случаи ръкостискането, отразено на хартия, се спазва като споразумение, защото изпълнява волята на страните в спора. Те се чувстват удовлетворени, тъй като особеното на медиацията, в сравнение с всякакви други извънсъдебни методи е, че зачита чувствата на хората, на фирмите, на шефовете и т.н. Най-ценното в случая е, че ние се съобразяваме с чувствата на хората. Колкото по-известен е медиаторът и колкото по-образован е той, толкова повече може да разбере какво би вълнувало клиента. Това е плюс за адвокатите поради спецификата на тяхната професия. Работата им с много хора ги превръща в добри психолози. Медиацията може да е само писмено споразумение с нотариална заверка на подписа, когато има съдебно дело, в което страните са пренасочени към медиация. Ако има споразумение и то бива занесено в съда, съдията се съобразява максимално с него. За пример ще ви дам много споразумения, одобрени от съда за родителски права, така както са постигнати. Аз самата имам слабост към политическата част в тази професия и съм обучила няколко депутати от предишния парламент, което улесни много работата им.
- Какъв трябва да бъде един добър медиатор?
- Много е важно медиаторът да е много знаещ и можещ, и да остава „скрит”, да оставя свободата, мнението и желанието на страните да е водещо в споразумението. Всичко при нас става по взаимно съгласие, една от страните, ако се откаже – медиацията се прекратява. Трябва да се започне с малко интродукция, да се покаже какво биха могли да направят страните, как е заложена тяхната цивилизованост и свобода, да се разчупят, защото българинът не може да приеме факта, че трябва да решава сам. Този вид доброволни споразумения трудно си пробиват път, както у нас, така и в Европа, защото хората са свикнали да са зависими. В теорията на медиацията има 6 етапа, като последният е много важен – да запазиш добрите отношения накрая, въпреки, че не е станало споразумение, да обясниш на хората, че винаги са добре дошли и да продължиш да поддържаш връзка с тях.
- За какви спорове ви търсят най-често?
- Всички спорове могат да бъдат отнесени към медиацията. В световен мащаб най-атрактивни са големите търговски споразумения. По този начин се избягват високите съдебни такси и процедурата е значително по-евтина. В България все още се практикува само на по-ниските нива, като при училищни и семейни спорове. Най-добрите адвокати в Америка стават медиатори. За жалост у нас една част от хората, които се занимават с това, са от всякакви области. Те обикновено са безработни и решават да упражняват тази професия. Необходимо е да се познават добре българските закони, за да се действа адекватно в различните спорове, но не трябва да забравяме, че има области, в които много добри медиатори са психолозите, такива са родителските спорове. За да се възмезди този труд, способът трябва да стигне до мозъците на българите.
- Отправяли ли сте предложение към правителството за решаване на някакъв спор чрез медиация?
- Преди 3 години направих предложение към президентската институция за иницииране на медиация в разрешаването на процеса в Либия, като дори не исках ние да сме медиаторите, а държавата да си избере кой да бъде, но не срещнах разбиране и подкрепа за подобен механизъм. Не съм много сигурна дали това предложение е стигнало до самия президент. Както видяхме, либийската сага така или иначе се разреши чрез медиация. Постъпката на френския президент Никола Саркози беше един типичен пример за това.
- Кога е създаден вашият институт и колко хора сте обучили?
Правният институт за решаване на спорове извън съда е открит през 2006г. Поради процедурно забавяне в регистрацията му, той става факт през 2007г. Нарочно го регистрирах със седалище в град Смолян, защото това е регион със смесено население и медиацията е фантастична за разбирателство между хората с различна етническа принадлежност, а и част от фамилията ми е със смолянски корени. В България не може да се живее от тази професия, не се е популяризирала достатъчно. Обучили сме и много съдии, защото е изключително полезно те да са медиатори. За три години сме обучили общо 50 медиатори.
- В какво се изразява обучението на медиаторите?
- В един курс участват между 12 и 24 души, не повече, защото има много рулеви игри и с много реални казуси по Харвардската система плюс европейски елементи. По закон продължителността на един такъв курс е 60 академични часа, които са напълно достатъчни. Като пример за разликите в цените ще дам курсовете в Австрия, които са с продължителност 2 години и са на цена от 5 000 евро, и тези в родината ни, които струват едва 600 лв. В нея влизат двата модула на обучение, двама преподаватели и 60 учебни часа, но българинът трудно си позволява да заплати и тази такса. Очакваме в бъдеще този вид извънсъдебни споразумения да набират все по-широка популярност.
- Готови ли сте за обучение на политици, ако правителството изяви желание за това?
- Разбира се, че сме готови да сътрудничим и да обучаваме желаещите на високо парламентарно ниво, за да се подобри и улесни политическият процес в България. Медиацията е едно от най-хубавите неща, които съм срещала в живота си!
Защото моите убеждения са, че светът ще принадлежи на хората, които вървят към разбирателство. Колкото и българинът да е навъсен, озлобен, беден – светът върви към разбирателство и към споразумение, а не към съдене и дрязги.
