Начинът по който в България продължават да се редят листите на кандидати за Народното събрание, не предвещава никаква промяна на качеството на работа в него и нивото на обществено доверие. Подбират се удобни и „наши” по позната българска рецепта и с познат български манталитет. Хора, които нямат подготовка и опит ще решават важни за държавата въпроси.
Наслушахме се на изказвания на такива, които не могат да различат танк от гаубица, но ни убеждават, как трябвало да закупим Ф–16. Или счетоводител от малко провинциално предприятие да прави държавен бюджет. Имахме и юрист–консулт от една община в провинцията, която бе кандидат за президент. Изпратихме в ЕП момиченца без всякакъв стаж. Не случайно само за последната година цитирах тук два пъти обединителя на Германия канцлера Хелмут Кол, който още през 1978 г. на мой въпрос подробно ми обясни, как се подготвят, проверяват и издигат партийни кадри от най–ниско партийно ниво, докато се докажат на различни фронтове и стигнат до национално ниво – Бундестага.
На нас 30 г. не ни стигнаха за да се научим на това. Но и днес чета в немски сайтове изискванията– кандидатите да имат дългогодишен опит в местната политика, да са участвали преди това и в непартийни граждански инициативи и организации, да са изградили такива, да имат широки познания и интереси, способности да посредничат успешно в разрешаване на конфликти, да са известни и уважавани. Партиите могат да започнат определянето на кандидатите 32 месеца след започване на законодателния период, а не както е у нас, седмици преди кампанията. Кандидати, които не са членове на партия, могат да бъдат предлагани от група граждани. Заявлението се подписва само от трима души, но подкрепилите го да са минимум 200. Кандидатства се в произволен район, независимо дали живее там или не.
Последни проучвания показват, че над 80% от депутатати в Бундестага са със завършено университетско образование, има много доктори на науките. Във възрастово отношение болшенството са на средна възраст. В социално отношение болшенството са от средната класа. Единствено тревожното е, че жените са слабо представени: 222 от 709 депутатски мандата, което прави 31,3%. Но дискусията е излишна. Дори и тиквите се нуждаят от своето време за да узреят.
Симеон Николов
