Има празнина в закона и това е трябвало да се предвиди, още когато се е вземало решението за извънредната епидемична обстановка. Това коментира в „Хоризонт до обед“ Стойчо Кацаров от Център за защита на правата в здравеопазването.
Продължава да стои въпросът кой трябва да плати здравните осигуровки на хората в принудителен неплатен отпуск и има ли законодателни пропуски по темата? От социалното министерство съветват самите работници да платят здравните си осигуровки за периодите на неплатен отпуск, за да не изгубят насред пандемията и правата си на платено от НЗОК лечение. Експерти обаче не са на същото мнение.
„Законът казва, че ако работникът излезе по свое желание в неплатен отпуск, той трябва да внесе здравните си вноски върху половината от минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица. В случая обаче работникът не излиза по желание в неплатен отпуск, а по заповед на министъра на здравеопазването и затова отговорността е на правителството, а не на работника, нито на работодателя – а законът за здравното осигуряване въобще не разглежда тази хипотеза и това трябва да се коригира – мина вече достатъчно време да бъде коригиран този пропуск", коментира Стойчо Кацаров.
„Решение може да се постигне и тълкувайки съществуващите правни разпоредби – има общ правен принцип – че този, който е нанесъл някому вреда, трябва да я поправи – да кажем - в случая е правителството. От друга страна можем да тълкуваме изплащането на компенсации през социалното министерство – тези 24 лв. на ден за хората в неплатен отпуск. Чрез тези компенсации правителството става своего рода работодател – така че правителството трябва да плати и здравните вноски. Като към тези към тези 24 лв. да се добавят още средства - да станат около 30 лв. компенсациите", коментира още той.
Корекции в закона са необходими, каквото и да се реши, смята Стойчо Кацаров.
По-рано председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова предупреди хората в неплатен отпуск заради пандемията да внимават да не изгубят здравноосигурителните си права.
