Вучич може да е всякакъв. Но се появи на Свети Трифон в село Табановце и донесе на македонците първите ваксини срещу COVID-19. Не ЕС, не българите или гърците. Някой казват, че е много шум за нищо. Една кутия. Но къде са ваксините, обещани от “брата” Борисов за македонците? Онези, за които Филипче специално пътува до София, а Заев благодари предварително за “братската помощ”.
Няма звук. Няма следа. Нито за 100, нито за 300…
В крайна сметка, цифрата не е важна. Важно е да се държи на думата да се помогне на най-близките приятели и съседи, с които сте подписали добросъседско споразумение. Но такива отношения не изискват договор. Добрите съседи са такива, защото са готови да си помагат с обикновени неща в правилния момент. Когато техният “брат” най-много се нуждае. От цялата българска “помощ“ до момента получаваме само обиди, унижения и изнудване.
“Вождът от Белград” даде урок на България - трябва още много да се работи върху дипломацията и геополитическите стратегии. Вучич все повече се налага като балкански лидер, от когото мнозина в региона могат да учат как се води политика. Не трябва да го обичаш, но не можеш да не го уважаваш.
