България е държавата, която разбива триезичната догма в Европа. Нейната култура не може да бъде притежание на никой друг освен на България. Това заяви Димитър Каваков на представяне на Бяла книга по езиковия спор между България и Северна Македония.
Гражданите на четири държави се събират и се обединяват с една цел. За първи път група българи от границите на цялото ни етническо землище се събират, за да работят заедно за България. С това не предявяваме претенции към другите държави, обясни той.
Каваков беше категоричен, че трябва да се отговори твърдо на фалшификациите от страна на Македония:
„Политическата класа на Македония показа, че не е прекъснала топлата си връзка с Белград. Тя е в ущърб на нормализиране на отношенията с България."
Според него Бялата книга е един от инструментите, които ще допринесат за изясняване на ситуацията между България и Северна Македония. Тя ще се раздава безплатно и е на български език. Средствата за издаването на книгата се събират чрез дарение.
Владо Треневски от македонска страна каза, че книгата е спонтанно дело на интелектуалци и целта ѝ е да се набляга на факти, а не да предлага интерпретации. Той не пропусна да се заяви като българин от Охрид. Треневски беше категоричен, че българите в Македония са под заплаха:
„Ако приемем тази държава в такова състояние да влезе в ЕС, ще бъдем виновни за изтриването на всякаква следа от българите в тази страна“, поясни той.
Според Методи Иванов целта на книгата е другите европейски държави да се запознаят с аргументите на българската страна за възпрепятстването на присъединяването на Северна Македония към ЕС. Друга целева група са гражданите на Македония.
По въпроса за проблематиката на признаването на езика той беше категоричен, че България е признала идентичността на македонците и езика им.
Иванов определи като внушения твърденията за еволюционно развитие на македонския език: „Езикът не е възникнал еволюционно, а е плод на политическо решение. Това е насилствено наложен език.“. Според него твърденията на МАНО за македонския език са възможност за предявяване на териториални претенции: „Според тях сънародниците ни от Петрич и Сандански не говорят на български, а на чужд език.“
Иванов потвърди изявленията на революционери, хайдути и будители, че езикът, на който те са говорили, е български: „Те не се борят за създаване на някакъв отделен език.“
