По две дела е осъдена България в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург. Това става ясно от информация на страницата на самата институция. Делата са свързани с лидерът на “Атака” Волен Сидеров. Причината за осъдителните присъди са речи и книги на Сидеров още в началото на политическата му кариера.
Жалбите са били подадени до Страсбург заради отказа на български съд да осъди Сидеров. Става дума за крайната му реторика срещу маргинализирани групи като роми, евреи, католици и сексуални малцинства.
Предисторията на двете дела, по които България беше осъдена във вторник за нарушаване на правото на зачитане на личния и семейния живот и на забраната за дискриминация, датира още от 2002 г. Тогава излиза книгата на Сидеров „Бумерангът на злото“, в която геноцидът над евреите през Втората световна война е определен като “великата измама, наречена Холокост“.
Жалбата е подадена от Габриела Бехар и Катрин Гутман. Те са от еврейски произход и участват в групов иск срещу Сидеров още в началото на 2006 г., заведен по Закона за защита от дискриминацията.
Софийският районен съд (СРС) обаче разделя казуса на общо 8 дела, обособявайки претенциите на засегнатите граждани в няколко основни групи.
Бехар и Гутман настояват съдът да задължи Сидеров да се въздържа от изявления, дискриминиращи хората от еврейски произход, както и публично да се извини за твърденията си, направени в книгите му, пишат от “Свободна Европа”.
СРС обаче отхвърля иска в средата на месец февруари 2009 г. Мотивът - по делото не са събрани доказателства за умишлено подбуждане към дискриминация. На 20 декември 2010 г. Софийският градски съд (СГС) потвърждава това решение, а на 15 ноември 2012 г. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно слага точка на казуса.
По сходен начин се развива и друго дело, отделено от първоначалния групов иск срещу Сидеров. То е заведено от Кремена Будинова и Васил Чапразов от ромски произход.
И по двете ЕСПЧ констатира нарушаване на правото на зачитане на личния и семейния живот във връзка със забраната за дискриминация.
Европейският съд приема, че произнасянето на такова решение по двата казуса само по себе си е „достатъчно справедливо обезщетение за претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди“. Затова осъжда България да им заплати само разноските по делата – 2762 евро на Бехар и Гутман и 2900 евро на Будинова и Чапразов. Тези решения обаче не са окончателни и могат да бъдат обжалвани от страните пред Голямата камара на ЕСПЧ в тримесечен срок.
