През 1971 г. Политбюро на ЦК на БКП дава съгласие Ловчанският митрополит Максим да бъде избран за патриарх на Българската провославна църква.
Условна алтернатива му е Неврокопският митрополит Пимен, а политическото решение на комунистическата партия в България е взето един ден след смъртта на патриарх Кирил. Това разкрива в излязлото тези дни на книжния пазар изследване “Между вярата и компромиса”, на историка д-р Момчил Методиев. Книгата посветена на църквата и връзките и с режима на комунистите и Държавна сигурност бе представена в предаването “Вяра и общество” на Канал 1.
Д-р Момчил Андреев разкри, че и предшественика на Максим – Кирил е отгледан за поста от БКП и ДС. Митрополитите в страната пък били избирани със съгласието на Отечествения фронт, партийните комитети на БКП и кметските управи по места. Така чрез тях изборът на пратриарх ставало формално. Това сочели архивите. Историкът твърди още, че през първите 10 години след идването на комунистите на власт през сетември 1944 г., църквата е репресиран организъм. До 1951 г. около 10% от свещениците в страната са преминали през лагерите и затворите на комунистическия режим, но към висшия клир политиката е била на приобщаване и поставяне под контрола на държавата и службите за сигурност. Цялата икоменическа дейност на православната църква е насочена да пропагандира успехите на червената власт по света.
Един от най-яростните противници на църковната зависимост се оказва Варненският митрополит Йосиф. За него в архивите на ДС са запазени много доноси, а държавата до края на живота му не е разрешавала да напуска страната.
През 1974 г. Йосиф провокира конфликт при посещението на руския партриарх у нас. Обвинява го, че църквата е изоставила и загубила своята роля сред обществото, а икоменическата и дейност е празна от садържание. След изпращането на руския патриарх, Йосиф казва на хората от ДС, които са контролирали визитата: “В България няма свобода на вероизповеданието, само бесилото остава да ми дадете”.
Според спомени на патриарх Максим пък, Живков го извикал на среща и настоявал духовниците в страната да станат едновременно и председатели на Отечествения фронт. Максим се възпротивил, обяснявайки, че тази организация е атеистична и се ръководи от БКП. Комунистите влезнали в спор и когато трябвало да наградят Максим за 70-тата му годишнина. Първаночално искали да му дадат политическия орден “9-и септември”, но после решили да е по-скромно - “130 години България”.
