“Мамо, тъпо е в чужбина. Искам да се прибирам, ама времето беляза ме, разкри ми друга то картина. Там, запален моя храм вика някой, знам…” Тези няколко изречения се завъртяха в онлайн пространството едва преди няколко дни и предизвикаха широкото одобрение на обществото. Зад тези думи са двама будни младежи, които не възприемат изкуството като самоцел, а ясно осъзнават отговорността на това да си творец. За разлика от много други у нас.
Александър Златев и Божидар Караджов са по-известни като дуото "Новия Завет". През лятото предизвикват истински фурор заради парчето си "Съпротива‘‘. Преди няколко дни пък излезе и новата им песен "Изповед" - парче, което рисува нова картина на вече познатата българска реалност.
Александър и Божидар се запознават в чужбина. И двамата следват в Амстердам. Приятелството им ражда дуета "Новия Завет", а първата им песен "Полет" излиза в началото на 2020 г. Наричат музиката си социално ангажиран рап - текстове със стойност и послание.
Пред FrogNews застава едната половина на дуото - Александър.
Ето какво разказа пред екипа ни:
Протестите през лятото на 2020 г. бяха вдъхновяващи за мнозина. Вие родихте песента "Съпротива". Какво искахте да кажете с нея?
Много време сме мислили нещата, които сме споделили в песента. Протестите бяха катализатор, но не основната причина за създаването й. Опитваме се чрез музиката си по някакъв начин да стоим зад определени ценности, които смятаме, че трябва да бъдат на почит в обществото. Стремим се максимално реалистично да представяме обстановката и реалността, в която живеем.
Стои ли музиката в България зад такива ценности?
Тук тя не е отражение на това, което се всъщност се случва в ежедневието, даже напротив - няма нищо общо. Искаме зад нашата музика да стои истината. По този начин се опитваме да провокираме хората да се замислят над реално важните неща.
Колко хора искат обаче да стоят зад истината?
Истината не е на дневен ред. На хората не им е до това- всеки се е затворил в собствения си малък свят. Явно всичко трябва да опре персонално до човек, за да го накара да се замисли.
Един от основните въпроси по време на протестите обаче беше "Къде са хората на изкуството, интелектуалците?"...
Не случайно България е на 111-то място по свобода на словото. Това е показателно. Хората са конформисти. Предпочитат да правят по-тривиални и пошли неща, които знаят че ще се харесат. Нивото на масата е такова. Сами виждате милионите гледания и слушания, които някои изпълнители генерират само за няколко дни, а от друга страна песни като нашите остават на много по-заден план.
Какво прави едно изкуство стойностно?
Не може да се кажа кое точно го прави стойностно, защото това е твърде субективно. Може би по някакъв начин да е вложен по-дълбок замисъл.
Не е ли обаче именно това - изкуството да е стожер, да възпитава някакви ценности? Не е ли това една от причините у нас да няма гражданско общество, сетивата и съзнанието ни да са притъпени?
Има един много хубав цитат на Джордж Оруел за това кога масите ще въстанат - дали първо трябва да се осъзнаят, за да го направят или обратното. Малко като въпроса "Кое е първо - яйцето или кокошката?". Едното води до другото, но липсата и на двете води до това, което на практика се случва в момента (или не се).
Самият факт, че излязоха такива политически компромати през 2020 г. без особено големи последствия, е показателен.
Явно на хората не им е чак толкова зле, че да искат истински промяна...
Учили сте и сте живяли в чужбина, вероятно сте се чувствали добре там. Защо се върнахте?
В чужбина не е толкова по-различно. Там също има корупция. Но тук просто е цинично. Ако там крадат 20%, тук са 80%. Върнахме се, защото знаехме, че колкото и да не са добре нещата в България, навън не се чувствахме на място. Там винаги оставаш една идея в периферията на обществото, винаги си чужд. Не те приемат за местен и гледат с други очи на теб, особено когато си от държава, която едва ли не е от „Третия свят‘‘, за каквато с основание смятат България.
Бяхте вдъхновени от протеста, но бяхте ли част от него?
Първите дни ходехме. Смятаме, че всеки гражданин, който се чувства социално ангажиран, трябва да изрази позицията си. Нищо няма да се промени с пасивност и бездействие, но за съжаление както многократно вече се е доказвало- кучетата си лаят, керванът си върви, а шоуто продължава...
Колко важни са изборите в момента?
За съжаление, не сме убедени, че изборите се провеждат честно у нас и че реално се избира нещо. Вижте какво се случи в САЩ... Какво остава за една малка държавица, в която е много по-лесно човек да има абсолютна власт и контрол?! Не ни се вярва, че в държава, в която повечето неща са дим и огледала, изборите ще направят някакво изключение...
Какво бихте казали на младите хора?
Да ни слушат повече.
Интервю на Джесика Вълчева
