Второто българско име в скандалното международно разследване OpenLux е на Александър Томов. Става дума за активи за малко над 6 милиона евро, които са концентрирани във фирмата “Лира Инвестмънт” (Lira Investments S.A.). Неин краен собственик е именно Томов. Фирмата е известна като бивш собственик на акциите на ЦСКА и кредитор на клуба.
Захранването на люксембургските сметки е ставало с финансови инжекции за милиони от Томов, става ясно от разследването, в което участват и българските журналисти от “Биволъ”. Името на Томов е второто, което изплува. Първото бе на конституционния съдия Константин Пенчев. За разлика от него обаче, Томов все пак отговори на запитвания на “Биволъ” по казуса.
Той обясни, че парите идвали от заеми и хонорари получени от китайския милиардер Стивън Ло, който по този начин помагал на ЦСКА, но впоследствие Бойко Борисов го принудил да изостави клуба. Но освен за финансиране на ЦСКА, люксембургската структура е служила и за имотни врътки в полза на самия Томов, става ясно още от разследването.
Щедирят спонсор на ЦСКА Стивън Ло е милиардер от Хонг-Конг, който искаше да построи нещо като български Лас Вегас – огромен хотел с конгресен център и казина в близост до Елин Пелин за над 1,6 милиарда евро. Проектът така и не се случи, но покрай него се заформи съдебен спор с приближения до премиера шеф на тенис клуба в Банкя Иван Саздов.
Саздов стана известен покрай къщата в Барселона свързвана с Бойко Борисов. Той е бил шеф на предизборната кампания на ГЕРБ през 2009 г.
Пред Върховния административен съд представителите на Стивън Ло от „България Дивелопмънт /Холдингс/ лимитед” ЕАД твърдят, че Саздов ги е подвел да подпишат договор за консултантски услуги за проекта на стойност 80 милиона лева. Той изтъкнал връзките си с премиера Борисов, за да ги убеди да го наемат за посредник, който да им движи контактите с институциите.
Китайците претендират, че уговореното възнаграждение от 80 милиона лева за Иван Саздов има “забранен от закона предмет” и представлява “типичен случай на търговия с влияние”.
Според Александър Томов именно намесата на хората на Борисов отблъснала Стивън Ло, което довело до фалита на ЦСКА.
В международното разследване участват редица чуждестранни авторитетни медии като Le Monde, Suddeutsche Zeitung, Le Soir, OCCRP и други разследващи медии в Европа, Африка, САЩ и Азия.
“Лира не е офшорна компания – нито данъците там са по- ниски, нито аз се крия като собственик. Създадох фирмата, защото там търговското право е по закон от преди 100 години – при възникване на спорове може да разчитам на нормално право, предвидимо законодателство”, обясни Томов.
“Поривът за прозрачност” обаче е отскоро. Преди около 10 години Томов се крие зад подставени лица и не застава като краен собственик на фирмата, държаща акциите на футболния клуб.
Това се вижда и в българския Търговски регистър където фирмата “Лира Инвестмънтс” по документи няма нищо общо с Томов. През 2014 г. в България е регистриран клон на люксембургската фирма, който е българско юридическо лице и има български ЕИК. Като представител е посочено друго лице - Жан-Бернар Зеимет. Не Томов. Краен бенефициер не е деклариран и до момента в Търговския регистър, въпреки изискването за осветляване на собствеността по ЗМИП.
Това обаче не е първата офшорка, чрез която Томов управлява акциите на ЦСКА. През 2006 г. когато той поема клуба от Васил Божков е използвана друга структура – International Sport Management Services S.A., също регистрирана в Люксембург.
Според Александър Томов действителният собственик на тази фирма е Прамод Митал, който тогава е платил 15 милиона евро на Божков за ЦСКА. Томов разказа, че Митал е ползвал няколко фирми в офшорни дестинации, като основният холдинг бил в Дубай.
International Sport Management Services S.A. е ликвидирана през 2013 г. и нейният действителен собственик няма как да бъде разкрит официално, освен чрез международна съдебна поръчка. Българската прокуратура, която в продължение на години разследва Томов за източване на ЦСКА, явно не е успяла да изясни кой е крайният собственик на тази фирма.
Още за разкритията може да прочетете на сайта на “Биволъ”.