Вестниците пишат за анализа на икономисти, според които вървим към гръцки сценарий; за закон, който да отвори сметките на властта от 1989 до 2009 г.; за 3 млрд., които чакат да ги вземем от приватизация.
Икономисти: Вървим към гръцки сценарий, цитира Труд.
В последните месеци България върви към гръцки сценарий. Ако тази политика продължава, ще изпаднем в положението на южните ни съседи. При тях популизмът взе връх, бюджетните разходи се раздуват, но това води само до негативни ефекти и банкрут на държавата. Около това мнение се обединиха икономистите от “Макро Уоч” - инициатива на институт “Отворено общество”, която обединява експертите Георги Ангелов, Лъчезар Богданов, Георги Ганев, Димитър Чобанов и Георги Прохаски. Според Георги Ангелов от началото на тази година у нас са налице всички съставки за рецепта от гръцки тип: спрени реформи, разхлабване на бюджета, раздаване на пари на всеки, който протестира, прехвърляне на тежести върху частния бизнес и насърчаване на неефективността в държавния сектор. “Въпреки твърденията, че бюджетът на България за 2010 година е рестриктивен, това на практика е бюджетът с най-големи разходи в историята. На практика той е по-голям и от предкризисните бюджети през 2007 и 2008 година, когато все още приходите растяха и държавата можеше да си позволи да харчи повече”, коментира Лъчезар Богданов. Данните показват, че вместо да се орязват, разходите за нереформираните сфери - най-вече за администрацията, нарастват. “Държавният сектор поддържа добър стандарт на живот, а бизнесът - в буквалния смисъл на думата, кучета го яли”, възмути се Георги Ганев. Като удовлетворява желанията на протестиращите за по-голямо бюджетно финансиране, правителството дава стимули за още протести, каза Георги Ангелов. Според него държавата не може да си позволи да прави повече разходи и да трупа дефицити, ако не иска да попадне в негативна бюджетна спирала като Гърция.
Сметки без кръчмар клатят хазната, анализира Стандарт.
Когато неотдавна правителството оповести, че новата бюджетна цел е дефицит от 1,8% от БВП, това не събуди кой знае какъв интерес. Броени дни по-късно вниманието бе приковано от първите последици от бюджетните затруднения - протестът на лекарите и ответната реакция - повишаването на здравната вноска с 2%. През последните години дотолкова бяхме свикнали с растящите приходи в хазната, че имахме комфорта да разсъждаваме дали е хубаво бюджетът да бъде с излишък, дали да е балансиран, или пък да има малък дефицит. Дори когато кризата елиминира тази свобода и стана ясно, че балансираният бюджет е трудно изпълнима цел, не се допуснаха алтернативи. Резултатът бе връзване на бюджета за 2009 г. с цената на дългове и напрежение между държавата и бизнеса, и между държавата и различни социални групи. В крайна сметка се повиши нивото на несигурност в икономиката
Това води до противоречивост на посланията и - което е по-лошо - на действията. Показателно е, че в една и съща седмица на обсъждане бе поставено намаляването на осигурителната и повишаването на здравната вноска. Тръгна дори слух за повишаване на плоския данък. Затова не е лошо, докато слушаме колко важна е финансовата дисциплина, да се замислим за последиците от бюджетния дефицит, който, уви, няма да ни се размине.
Закон да отвори сметките на властта от 1989 до 2009, съобщава за предложението на Владо Каролев "24 часа".
Закон, който да даде достъп до данъчни проверки за сметки и фирми, свързани с управлявалите последните 20 г. у нас, предлага икономистът Владимир Каролев. Дали имат или са имали сметки и фирми, трябва да декларират според консултанта министри, зам.-министри, кметове, общински съветници, депутати, членове на президентската администрация и висши магистрати. И да дадат съгласие българските данъчни да получават от банки информация за проверки по декларациите им. Зам.-председателят на ГЕРБ Красимир Велчев подкрепя тази идея, ако има ефект. “Всичко бих подкрепил, стига да съм сигурен, че няма да има манипулации и скриване на факти и хора, както се случва досега”, коментира съпредседателят на ГЕРБ Красимир Велчев. Правителството правело в момента стъпки в тази посока с опитите да бъдат откъснати пипалата на октопода, добави още той. “Колкото повече публичност, толкова по-добре”, категоричен бе бившият финансов министър Милен Велчев.
Проектодокладът на ЕК: Пак няма присъди по знаковите дела, оповестява Дневник.
Европейската комисия ще разкритикува съдебната система в България заради слабите резултати в борбата с корупцията на високо ниво и организираната престъпност. Това показва черновата на доклада за напредъка на София в областта на правосъдието и вътрешния ред, която "Дневник" видя. Документът, който официално ще бъде оповестен до края на март, сочи "сериозни недостатъци". Като особено тревожни са споменати търговията с влияние във Висшия съдебен съвет и убийството на Боби Цанков, който е описан от ЕК като свидетел по важно разследване срещу организираната престъпност. Предстоящият доклад е обзорен и технически и не включва политически коментари, препоръки и критики, а тонът му е безпристрастен, но той маркира постиженията и провалите. Българските власти разполагат с черновата му и имаха възможност да внесат своите коментари и корекции. През следващите дни Еврокомисията трябва да реши дали да ги включи в окончателния текст.
Нов Батко - пътен милионер, но този е мъж на жена си!, твърди 24 часа.
Бившият директор на областното пътно управление в Разград Пламен Симеонов спретнал схемата "Батко и братко", но чрез съпругата си. Тя има дялове във фирми, които изпълняват всички пътни поръчки. Симеонов става директор през 1987 г. и е на поста до ноември 2008 г. Тогава напуска доброволно и веднага поема ръководството на частната фирма "Пътконсулт". Тя е дъщерна на "Пътконсулт холдинг", където 50% има съпругата му Миглена. От проверката на Сметната палата стана ясно, че още като шеф на пътното управление Симеонов сключил договор за близо 130 000 лв. до края на 2010 г. за доставка на горива с "Пътконсулт". Практиката почти всички поръчки на пътната агенция в Разград да минават през фирми с участието на съпругата му Миглена датира още от 1998 г. Тогава тя е главен счетоводител в "Строймонтаж", после става съдружник, а фирмата почти без изключение печели поръчките на пътната агенция.
Предшественик на Батко и в бизнеса с боклука във Варна, разкрива Новинар.
Обществена поръчка за почистването на няколко варненски квартала, която цели да облагодетелства точно определен кръг от фирми, е обявила общината, алармираха съветници от морската столица. Администрацията на кмета Кирил Йорданов е подготвила критериите на поръчката така, че да бъдат изпълнени от фирми, близки до предшественика на Веселин Георгиев в агенция “Пътища” Велико Желев. Всъщност именно Желев е откривателят на схемата “Батко-Братко” за облагодетелстване на близки фирми, но по времето, когато той е бил шеф на фонд “Пътища”, възлагането на поръчки на свързани лица не е било изрично забранено от закона. Затова днес Веселин Георгиев е подсъдим за схемата “Батко-Братко”, а Велико Желев, който се смята за един от най-богатите българи не само във Варна, но и в цяла България, продължава да печели пътно-строителни поръчки в Северозападна България, а отскоро се готви да навлезе и в бизнеса с боклука в морския град. Според общинари от града в обществената поръчка за почистване на няколко квартала е записано, че фирмите, които кандидатстват, трябва да притежават лиценз за превоз на товари, което не е част от дейността на една сметосъбираща фирма, но отговаря на профила на компаниите, свързани с Желев.
3 млрд. чакат да ги вземем от приватизация, обявява Труд.
Държавната хазна може да получи близо 3 млрд. евро свежи пари от приватизацията на около 25 апетитни фирми. Това става ясно от анализ на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ), с който “Труд” разполага. Предстои документът да се обсъжда с правителството и синдикатите. Сред най-интересните за инвеститорите са “Булгартабак холдинг”, държавните дялове от енергото, столичната “Топлофикация”, летище София, “Кинтекс”, две пристанища, Слънчев бряг, ВМЗ и други.
Красимир Стефанов, изпълнителен директор на НАП: Проверяваме всички българи с банкови сметки в ЕС, цитира Монитор.
Националната агенция за приходите (НАП) проверява всички българи, които имат банкови сметки не само в Швейцария и Люксембург, но и в целия Европейски съюз . Това обяви в интервю за „Монитор" изпълнителният директор на приходната администрация Красимир Стефанов. „Тези българи ще си платят данъците, ако досега не са го направили", категоричен е той. Преди десетина дни данъчният шеф посети Германия, от която България разчита да получи информация за имената на българите в прословутия „швейцарски" диск. Оттам е било получено уверение, че веднага след като приключат с проверката си, германските власти ще ни предоставят информация за сметки на нашенци в Швейцария. „Посещението ни в Германия ни даде основание да смятаме, че ще успеем да съберем данъци върху авоари на българи в Швейцария за около 400 млн. лв.", каза Стефанов.
Frognews.bg
