Военната хунта в Мианмар настоя за големи усилия за съживяване на болната икономика на страната. Призивът идва на фона на обявената от народа стачка и усилващия се натиск от страна на западните държави, които настояват да се прекрати насилието и репресиите срещу демократичните протести в страната.
Стотици хиляди хора се събраха на протест срещу новоустановения режим в страната, след военния преврат в първия ден от февруари. Вчера към протестите се присъединиха десетки и дори стотици бизнеси, които поискаха да се сложи край на режима и да се възстанови демократичния ред, както и да се освободят задържаните от армията лица.
Протестите се случиха въпреки предупрежденията на властите, че конфронтациите могат да доведат до фатален край. Това предупреждение идва на фона и на трите жертви, които вече взеха демонстрациите. Протест срещу хунтата има и днес, въпреки че демонстрацията е по-малка. По информация на агенция “Ройтерс” към момента няма данни за насилие.
Военният началник генерал Мин Аунг Хлайнг призова на среща с управляващия си съвет в понеделник да се намалят държавните разходи и вноса и износа да се увеличи. Той призова да се предприемат икономически мерки.
Мианмар обаче бе ударен от криза след военния преврат. Засилва се възможността страната да бъде изолирана, а инвеститорите да избягат. Това повлиява значително наа редица сектори. Управляващите обаче не свързаха директно протестите с икономическите проблеми пред страната. Генерал Хлайнг обаче отбеляза, че властите следват демократичния път в справянето си в тях, а полицията употребява минимална сила, информират от държавната медия.
ФоргНюз припомня, че военният преврат в Мианмар се случи в първия ден от месец февруари. Армията завзе властта, задържа лидера на управляващата партия Аун Сан Су Чжи и други близки до властта лица. Причината за преврата са твърдения за изборни измами. За тях доказателства все още не са представени. Военните обещаха в най-кратък срок да бъдат организирани нови избори и властта да бъде предадена.
Бяха приети законови промени, с които гражданите, подстрекаващи към бунт и насаждащи омраза към властта, могат да получат до 20 години затвор. В официално изявление, публикувано на сайта на военните се заявява, че хората, които пречат на силите за сигурност да изпълняват своите задължения, могат да получат 7 години затвор. Тези, за които се установи, че предизвикват страх или размирици в публичното пространство, могат да бъдат затворени за три години.
Арестувани по време на протестите са десетки. Сред тях има и журналисти.
Организацията на обединените нации осъди репресиите в Мианмар и призова армията да освободи затворниците незабавно.
На този фон стана ясно, че от ЕС обмислят да се наложат санкции, които ще засегнат бизнеси на самата армия. Блокът обаче се отказа от ограниченията и търговските си претенции, за да избегне засягането на бедните работници в Мианмар. Германският външен министър Хайко Маас обаче бе категоричен: Брюксел няма да гледа безучастно.
